„Има две неща, които ме интересуват най-много – фитнесът и работата.“

Така 18-годишният Махир Лаул описва приоритетите си.

Миналата есен той взема академичен отпуск от Нюйоркския университет, за да се концентрира напълно върху своя HR технологичен стартъп Velric. Докато състудентите му излизат, ходят по купони и се запознават с нови хора, Лаул пише код и тренира. За романтика почти не му остава време.

„Обсебен съм от работата си“, споделя той пред Business Insider. „Любовният ми живот е на дъното.“ И добавя, че по-голяма част от приятелите му – които също са млади основатели – се намират в подобна ситуация. Малцината, които са във връзки, са ги започнали преди да стартират компаниите си. Останалите са „напълно концентрирани“ върху изграждането на бизнеса си – и на практика изключени от пазара на романтиката.

Нов доклад, озаглавен „Анатомия на величието“ проследява „фундаментална промяна“ по отношение на възрастта на основателите на AI стартъпи и тяхната спешност да изпълнят целта си

25 е новото 30 за основателите на „еднорози“. Стратегията е „действай бързо“

От „работа и удоволствие“ към култура на крайна концентрация

Силициевата долина дълго време беше място, където работата и удоволствието от любовта вървяха ръка за ръка. По времето, когато Google и Facebook се изграждат, служителите експериментират с психеделици и се срещаха с хора, отбелязва Business Insider. Но днес нещата изглеждат по различен начин.

На фона на съкращенията в сектора на „белите якички“ и ожесточената надпревара в изкуствения интелект технологичният сектор е навлязъл в режим на „крайна дисциплина“.

Данни от Ramp показват ръст на корпоративните разходи с фирмени карти в събота в района на Силициевата долина. По информация на Placer.ai посещаемостта на офис сградите в Сан Франциско през юли е нараснала с 21,6% на годишна база – най-високият ръст сред големите градове в САЩ.

Докато традиционният стартъп модел залага на опит и традиционния ритъм на развитие, AI индустрията възнаграждава младостта, бързината и способността да се движиш пред технологията

Лицата зад AI еднорозите стават все по-млади – и това не е случайно

Ревдакторът на BI Хенри Шандоне провежда разговори с над две дузини млади професионалисти в технологичния сектор и стига до извода, че все повече основатели на стартъпи работят по графика 996 – от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни в седмицата – и с гордост обявяват пред инвеститори и последователи в X, че са в „монашко заточение“ в името на растежа.

За тази нова „класа на hustle културата“ лозунгът „време е да работим“ означава, че за интимност просто няма място.

„Сцената на романтичните запознанства в Сан Франциско – която никога не е била особено оживена – сега буквално е замръзнала“, пише Шандоне.

След като бе забранена в Китай, изтощителната работна седмица „996“ набира популярност в Сан Франциско, тъй като стартъпите се надпреварват да пуснат на пазара продукти, базирани на изкуствен интелект

72-часовата работна седмица е новото нормално за Силициевата долина

Срещите се смятат за „разход с висока цена“

Животът на един стартъп основател никога не е бил благоприятен за активен социален живот. Постоянният натиск от хакатони, инвеститорски срещи и търсене на капитал трудно се съчетава с ходенето по срещи.

Лорън Кей, бивш основател на приложение за запознанства, разказва пред Хенри Шандоне, че по време на участието си в Y Combinator през 2014 г. е трябвало да иска разрешение от съоснователя си, за да излезе на първа среща в събота вечер. Въпреки това именно там тя среща бъдещия си съпруг.

Десетилетие по-късно усещането е различно.

„Алтернативната цена е твърде висока“, казва Ани Ляо, 24-годишна основателка на AI платформата Build Club. „Всеки момент, прекаран навън, може да бъде прекаран в работа по стартъпа ти.“

По думите ѝ много основатели отлагат връзките „за по-нататък“.

За да постигнат мечтата си за създаване на голяма компания, те почти не пият алкохол, подиграват се на баланса между работа и личен живот и са на линия са 24/7, състезавайки се кой е най-обсебен от работата си

Без алкохол, без сън, без забавления: Формулата за успех на новите основатели на AI стартъпи

Някои обвиняват и самата култура на технологичния сектор. Според Ляо например част от мъжете около нея оценяват потенциалните си партньори по скала от 1 до 10 – „като KPI (ключови показатели за ефективност, използвани в бизнеса за измерване на резултати)“, рационализирайки избора си.

„Хората искат да „биохакнат“ любовта“, твърди Алии Хофман, основателка на събитията за запознанства The Feels, пред Шандоне. „Но това не означава, че тяхното мислене е разумно.“

Други посочват страха като един от основните фактори – страхът, че партньорите ще се интересуват не от човека, а от потенциалния „еднорог“, в който компанията им може да се превърне, обобщава авторът на Business Insider.

Според него обаче има и още един фактор за замръзналата романтична сцена в технологичния сектор. Шандоне отбелязва, че Сан Франциско отдавна има репутация на град, в който е трудно да се излиза по срещи – заради неравенствата, „дисбаланса“ между половете и факта, че жените представляват едва 13,2% от стартъп основателите и около една четвърт от технологичната работна сила.

„Ако си хетеросексуален мъж, просто няма толкова много жени“, казва Уесли Тиан, съосновател на AI платформата Aragon. Някои от приятелите му дори търсят партньори в други градове или се местят в Ню Йорк.

След спад в приходите и отлив на потребители Tinder се опитва да се преоткрие чрез изкуствен интелект, културен рестарт и startup култура

Ще оцелее ли Tinder в ерата на поколението Z

За онези, които успяват да съчетаят връзка и успешен стартъп, отношенията често са започнали много преди предприемаческата стратегия. Например Ян Фан Юн, съосновател на Composite, среща партньорката си още докато е първи курс в Станфорд.

„Да си във връзка реално помага за изграждането на компанията“, казва той, като описва приятелката си като най-ранния тестер и постоянна опора в кариерното му израстване.

Хенри Шандоне от Business Insider заключва, че много от бъдещите технологични лидери не търсят краткотрайни авантюри, а партньор, който да бъде тяхната „подкрепа“ в изтощителния процес на създаване на бизнес.

Но за мнозина това остава план за по-късен етап. След следващия рунд. След растежа. И след като – ако – „намерят време“.