„Криза“ не е точната дума: IT секторът у нас между заглавията и реалността

Microsoft съкращава 9% от служителите в гейминг дивизията си. Salesforce уволнява 700 човека. Само през януари около 23 670 работници са били съкратени от 85 водещи технологични компании.

През последните две години подобни заглавия рязко замениха основните послания на IT сектора от пандемичната и постпандемичната действителност, които крещяха: Има огромен недостиг на кадри!

Тези новини създават усещане за криза на пазара на труда в глобалната технологична индустрия. А обичайните заподозрени за нея са влошените геополитически и макроикономически условия.

Въпреки че глобалните тенденции идват у нас с известно закъснение, през последните месеци все по-често се срещат мрачни прогнози и за българската IT индустрия - дълго време национален отличник както от гледна точка на растежа, така и по отношение на кадровата си политика.

Но доколко тази картина, обрисувана от новинарския поток, наистина се припокрива с реалността?

Отговорът на този въпрос е сложен и многопластов.

Съкращения под сянката на AI и рекордни пазарни оценки

Трудна преценка

„Когато става дума за ИТ индустрия, трябва да се има предвид, че тя е разпределена в шест основни направления. Освен софтуерния бизнес, който е водещ очевидно през последните години, в нея влизат също така центровете за глобални услуги, дистрибуторските компании и продажбите на дребно през електронни магазини, потребителската електроника, телекомуникациите, както и системните интегратори“, акцентира в началото на разговора ни Людмил Стойчев, управляващ партньор в CBN Panoff, Stoychev & Co. - изследователска агенция, която разполага със съпоставими данни за IT индустрията у нас от 2002 г.

От друга страна, посочва той, бенчмарковете за измерване са много сложни както в САЩ, така и в ЕС.

„При нас в ИТ индустрията се включват дори данни за радио, телевизия и печат – сфери, абсолютно несвързани със сърцето ѝ. В същото време се изключват глобалните услуги, дистрибуторските и хостинг компаниите. За да знаем накъде се движи технологичната индустрия, всички те трябва да се имат предвид“, категоричен е Стойчев.

Тези два аспекта ясно показват, че е твърде възможно картината, обрисувана от новинарските заглавия, и реалността да се разминават.

Залез на таланти: Как и защо IT индустрията загуби блясъка си

Поглед към върха

Това не е първият път от последните години, в който пазарът на труда в IT сектора е подложен на натиск.

„В началото на пандемията отново имаше една привидна криза с наемането на кадри - не защото компаниите изпитваха финансови затруднения, а защото никой не знаеше накъде отиват нещата. После обаче, с навлизането на дистанционната работа, много процеси трябваше да се дигитализират и търсенето на кадри скочи много за много кратко време, тъй като голяма част от американските компании започнаха да се запасяват за свръхрастеж. Тази тенденция се задържа в България до средата на 2022 г.“, обяснява на свой ред Светослав Димов, главен изпълнителен директор на платформата за набиране на кадри в IT индустрията DEV.BG.

„Трупаха ни като Pokemon карти“: Хората, които бяха наети да не правят нищо

През 2022 г. обаче промяната в геополитическата обстановка идва заедно с първата силна вълна от съкращения в големите борсово търгувани компании. Тя е предизвикана не от конкретни финансови проблеми, а от желанието на технологичните гиганти да дадат ранен знак на пазара, че знаят какво се случва и се грижат за интересите на инвеститорите.

Промяната в макроикономическата обстановка на свой ред принуди организациите да променят начина на разпределение на свободните капитали, което доведе до намаляване на парите във VC фондовете и значително по-консервативна политика от тяхна страна.

„До края на 2022 г. цялата бизнес среда гледаше само ръста – на приходи, на потребители. Но никой не гледаше колко устойчиви са компаниите. След скока на лихвените проценти това се промени, а със себе си промени и целия пазар – когато спряха да се инвестират толкова пари в стартъпите, те намалиха заплатите, което охлади интереса към IT индустрията“, коментира още Светослав Димов.

Великолепната седморка съперничи на четирите най-големи икономики в Европа

Това, разбира се, подкрепя тезата за свиването на технологичния пазар, но Людмил Стойчев от CBN е категоричен:

„Идеята на заглавията за съкращения в технологичната индустрия целят да концентрират някакъв тип внимание от страна на борсово търгувани компании, които освобождават персонал, за да подобрят своите ключови показатели за ефективност. Но те не освобождават хора, които са пряко свързани с IT, или ако ги освобождават, други ги наемат много бързо. Само за януари американските компании са увеличили позициите за софтуерни специалисти с 14 000“.

Историческа справка, цитирана от главния изпълнителен директор на DEV.BG, подкрепя мнението, че на практика дори и през 2022 г. не е имало реална криза на технологичния пазар на труда.

„Тогава също се говореше, че технологичните компании уволняват много хора, но е малко коментиран факт, че през 2022 г. безработицата в IT сектора в САЩ беше на нездравословно ниски равнища, защото големите уволняха, но малките наемаха, тъй като през 2021 г. нямаха никакъв шанс да се вредят“, посочва той.

Стратегия или глупост - какво стои зад уволненията в технологичния сектор

Какво се случва в България?

Според един от годишните обзори на CBN за 15 години, откакто България влезе в ЕС, IT индустрията е единствената, която е нараснала толкова много – над 102 000 работни позиции. В същото време пазарът в страната от гледна точка на работната сила се е свил с около 240 000. Но въпреки славата на постоянно вървящ нагоре сектор, тя също е имала своите тежки моменти – в петте години до 2007 г. секторът губи около 2000 работни места.

Такъв ли е случаят и сега?

„В България нещата започнаха да се променят лятото на 2022 г. Към този момент имахме 7000 обявени отворени позиции в нашия сайт, а към днешна дата - малко над 2000. Тази тенденция се забелязва не само при нас, но и на целия пазар. Тази разлика обаче не означава Апокалипсис. Напротив – миналата година българската IT индустрия има 12% ръст по данни на БАСКОМ. За 2024 г. също се предвижда ръст, но по-нисък. Въпросът е, че всички бяхме свикнали години наред с ръстове от по 20%, тъй като свръхтърсенето от пандемията промени много представите за нещата“, отговаря на въпроса Светослав Димов.

Според статистиката на платформата по отношение на ръководните кадри и тези от средно ниво търсенето продължава да надхвърля предлагането. Проблем има при хората с никакъв или малък опит, които искат да се включват в IT сектора, тъй като позициите са много по-малко от кандидатите – за някои от тях се борят над 50 човека.

„Наистина имаше леко пропадане през второто тримесечие на 2023 г. от гледна точка на работната сила. Но в България една голяма компания може да разклати целия пазар и точно това се случи. Всички тези хора обаче бяха наети през третото тримесечие, така че пазарът на труда в IT сектора отново ще нарасне, въпросът е с колко“, прогнозира Людмил Стойчев от CBN.

Още уволнения и нови възможности: Технологичният пазар на труда през 2024

Слънце на хоризонта

В този ред на мисли е логично да се запитаме: Какво следва за пазара на труда в технологичната индустрия?

Според данни на DEV.BG тенденцията в цяла Европа показва, че броят на отворените позиции започва бавно да се покачва, което поражда очаквания за раздвижване и у нас през последното тримесечие на тази година.

„Очаквам през 2025 г. постепенно да се появи ръст. Най-големите оптимисти смятат, че това може да се случи още пролетта, докато песимистите виждат плато още няколко години. Според мен 2024 г. ще бъде консервативна откъм бюджети и разрастване, но дори да падне броя на обявите, този спад ще е символичен“, смята Светослав Димов.

А ако се върнем там, откъдето тръгнахме – въпросът отразява ли медийното усещане реалността на пазара на труда в глобалния технологичен сектор, то Людмил Стойчев от CBN е категоричен:

„Тенденцията за съкращенията е преекспонирана като емоция. Абсолютните числа показват, че SAP например ще освободят 10% процента от своите служители в САЩ, или около 500 души. А ние говорим за милионна индустрия. Това обаче се приема добре от инвеститорите. По същия начин стоят нещата и с останалите големи компании“.

„Криза не е правилната дума. Има забавяне на индустрията, което е нормален икономически цикъл. Но прогнозите сочат, че до 2030 г. с развитието на AI всъщност гладът за технологични кадри в глобален мащаб ще се засили. Профилът на търсените хора ще бъде по-различен, но глад ще има“, казва в заключение и Светослав Димов от DEV.BG .

А както знаем, глобалните тенденции може да закъсняват, но винаги стигат и до нас.

Иван Гайдаров