Токсичният край на романса между Илон Мъск и Сам Алтман

Сам Алтман се запознава с безграничната амбиция на Илон Мъск преди повече от десетилетие, когато се появява в централата на SpaceX, за да се срещне с човека, който ще промени живота му.

Алтман, който сега е главен изпълнителен директор на пионера в областта на изкуствения интелект OpenAI, тогава е на 20 години и наскоро е продал първия си стартъп за незадоволителна сума. Мъск е с 14 години по-възрастен от него и планира да изпрати ракети до Марс. "Тръгнах си с мисълта, че това е еталонът за това как изглежда целенасочеността", пише по-късно Алтман.

Неотдавна той се запозна с това качество на бившия си ментор много по-лично: Мъск му обяви война.

В съдебен иск, подаден миналата седмица, главният изпълнителен директор на Tesla обвини бившето си протеже, че е изоставил първоначалната мисия на OpenAI, за да преследва печалба.

Мъск използва голяма част от жалбата от 35 страници (плюс приложени доказателства), за да разкаже своята страна на историята и да напомни на света за централната си позиция в създаването на компания, която се превърна в един от най-горещите стартъпи на планетата (OpenAI се класира на първо място в списъка Disruptor 50 на CNBC през 2023 г.), благодарение до голяма степен на скоростното разпространение на ChatGPT.

„Това със сигурност е добра реклама в полза на Илон Мъск. Не съм сигурен обаче за правната част", казва пред CNBC Кевин О’Брайън, партньор в адвокатската кантора Ford O’Brien Landy LLP. Други експерти посочват пред изданието, че на основателя на Tesla му предстои трудна съдебна битка.

Дори да има малко правно основание, жалбата на Мъск разкрива засилващата се вражда между него и Алтман, както и променящия се баланс на силите в надпреварата за изкуствения интелект, пише The Wall Street Journal. Изданието разговаря с десетки хора, запознати с двамата технологични лидери, и разглежда съдебни дела и вътрешни документи, за да очертае по-ясно отношенията между тях.

Запознава ги Джеф Ралстън, партньор в Y Combinator, мощния акселератор за стартиращи компании, помогнал за финансирането на първата компания на Алтман - приложение за социални мрежи наречено Loopt.

Мъск и Алтман основават OpenAI като изследователска лаборатория с нестопанска цел през 2015 г., като първоначалното финансиране в размер на десетки милиони долари идва от самия Мъск. Сега него го няма, а компанията е станала комерсиална, с милиарди долари финансиране от Microsoft. Тя е водеща в бума на изкуствения интелект, докато собственият стартъп на Мъск - xAI, е принуден да догонва организацията, чийто старт идва от неговите пари.

Илон Мъск съди Сам Алтман и OpenAI заради нарушаване на мисията на компанията

"В личен план това е тъжно", заяви Алтман в бележка до служителите в деня на подаването на иска. Той нарече Мъск свой личен герой. "Харесва ми да мисля за Илон като за съзидател и човек, който се състезава, като се опитва да създаде по-добра технология, и човек, за когото се надявам да бъде на наша страна", добави той.

В публикация в блога си във вторник вечерта OpenAI заяви, че възнамерява да подаде молба за отхвърляне на всички правни претенции на Мъск.

В продължение на години Алтман разчита на славата и богатството на Мъск, за да развие OpenAI. Двамата създават съюз, за да се опитат да попречат на Google да доминира в индустрията. Близки до тях предлагат противоречиви разкази за това как се е развалило партньорството им.

Приятели и колеги на Алтман твърдят, че Мъск ревнува от това как бившият му ученик го е изпреварил и че той се интересува повече от победата над OpenAI, отколкото от безопасността на изкуствения интелект.

Близки до Мъск пък твърдят, че загрижеността му за опасностите от технологиите е искрена и че той смята xAI за ключов фактор при разработването на по-добра алтернатива.

SEC разследва дали инвеститорите в OpenAI са били подведени

Когато Алтман се запознава с Мъск, той току-що е продал Loopt само за сумата, която предишните инвеститори са вложили в него. Откъснат от света, той прекарва времето си в индийски манастир и обмисля дали да стартира нова компания, или да се посвети изцяло на инвестирането.

Мъск от своя страна е разработил търговски космически кораб, способен да взима товари от станция в Космоса и да се връща на Земята – нещо, което смята за важна първа стъпка към превръщането на хората в междупланетен вид.

Към този момент милиардерът е все по-притеснен от бързия напредък на изкуствения интелект. Според съдебния иск на Мъск страховете му са се породили от среща през 2012 г. с Демис Хасабис, съосновател на компанията DeepMind, който "подчертал потенциалните опасности, които напредъкът на AI представлява за обществото". В иска не се споменава, че след тази среща Мъск е инвестирал в компанията, за да следи по-добре технологията.

По-късно Мъск е разтревожен, когато чува, че Google планира да купи DeepMind. Заедно с Люк Носек - съосновател на PayPal - той прави контраоферта, която не успява да спре технологичния титан.

WSJ: Наркокултурата на Мъск всява страх в борда на директорите

Алтман е бил обсебен от идеята за изкуствен интелект още от детството си, а на 18-годишна възраст я поставя на първо място в списъка с проблеми, които иска да изследва.

С нарастването на популярността му в Силициевата долина той се опитва да насочи вниманието към потенциала на технологията. През 2014 г. в личния си блог той нарича AI потенциално "най-голямото развитие на технологиите в историята". Няколко дни по-късно е назначен за ръководител на Y Combinator - акселератора за стартиращи компании, финансирал Dropbox и Airbnb, а по-късно и самия OpenAI.

Подобно на Мъск, Алтман също се притеснява за рисковете, които крие технологията. През февруари 2015 г. той пише, че AI е "вероятно най-голямата заплаха за бъдещето на човечеството".

Двамата поддържат връзка заради подобни опасения. През март същата година Алтман се свързва с Мъск, за да провери интереса му към изготвянето на отворено писмо до правителството на САЩ относно технологията. По-късно през май изпраща и имейл на Мъск, в който предлага Y Combinator да започне "проект Манхатън" за изкуствен интелект. Главният изпълнителен директор на Tesla и SpaceX отговоря: "Вероятно си струва да разговаряме".

Тогава те започват работа по нова лаборатория за изкуствен интелект, която Мъск нарича OpenAI. През юни Алтман предлага в имейл двамата да влязат в петчленен борд, който да управлява организацията. Той предлага да се изчака с изпращането на отвореното писмо до официалното стартиране на лабораторията. Мъск отговоря: "Съгласен съм с всичко."

Продавай идеи, срещай се с хора: Стратегията за лидерство на Сам Алтман

Алтман привлича Грег Брокман, компютърен специалист, който е работил като главен технологичен директор на компанията за обработка на плащания Stripe. Според съдебната жалба Мъск е помогнал за наемането на Иля Суцкевер, водещ учен в областта на AI, работил в Google. За да направи възнаграждението в организацията по-привлекателно, OpenAI прави план да предложи на новобранците дялово участие в Tesla и SpaceX, както и възможност да се възползват от инвестициите на Y Combinator.

Така Мъск и Алтман стават първите съпредседатели на OpenAI. Според бивши служители първият е имал по-голямо влияние и контрол върху организацията, разказва WSJ.

Първоначално Мъск редовно присъствал в офиса, предлагайки абстрактни идеи и провеждайки анкети за това кога според служителите може да бъде постигнат изкуствен интелект. OpenAI споделя офис пространство с Neuralink, компанията му за мозъчни импланти.

Мъск е и финансовата опора на OpenAI. Той настоява организацията да обяви, че е осигурила 1 милиард долара под формата на ангажименти за финансиране, за да "не звучи безнадеждно в сравнение с това, което харчат Google или Facebook". На този фон също обещава да покрие всеки недостиг на средства.

В крайна сметка Мъск дарява 44 млн. долара. През 2016 г. той инвестира 15 млн. долара, а през 2017 г. - 20 млн. долара, което го прави най-големият спонсор и за двете години. Той също така плаща наема на OpenAI в продължение на няколко години, според жалбата.

Sora на OpenAI все още не е широкодостъпен, но вече разтърсва Холивуд. Може би не трябва

Мъск е подтиквал изследователите на компанията да разработват проекти, които да ѝ дадат предимство пред DeepMind. До 2017 г. обаче OpenAI не постига никакви големи научни пробиви. Според бивши служители Мъск е ставал все по-неспокоен, увеличавайки натиска върху персонала. Понякога заплашвал, че ще се откаже от проекта.

През същата година Google публикува статия за нов модел на изкуствен интелект, наречен Transformer, който ще проправи пътя за технологията, която захранва инструменти като човекоподобни чатботове. Документът показва, че начинът за постигане на тази цел е чрез обработване на огромни масиви от данни, което изисква сериозна изчислителна мощ.

В резултат на това Брокман и други предлагат да се промени структурата на OpenAI в организация с идеална цел. Това би ѝ позволило да набира капитал от инвеститори като Microsoft.

Мъск се противопоставя на идеята, като пише на Брокман, Суцкевер и Алтман, че "или ще направите нещо сами, или ще продължите с OpenAI като организация с нестопанска цел. Повече няма да финансирам компанията, докато не поемете твърд ангажимент да останете, за да не изглеждам като глупак, който предоставя безплатно финансиране на стартъп. Дискусиите приключват."

Алтман отговаря, че остава "ентусиазиран относно структурата с нестопанска цел".

Grok vs ChatGPT: Хуморът и политическата коректност в изкуствения интелект

В публикацията в блога си от вторник компанията заяви, че Мъск е признал необходимостта от създаване на организация с идеална цел, но е искал да има мажоритарен дял в капитала, първоначален контрол върху борда и да бъде главен изпълнителен директор. В средата на дискусиите, се казва в публикацията, той е спрял финансирането. OpenAI започва да разчита на друг инвеститор, съоснователя на LinkedIn Рийд Хофман, за да плаща сметките си.

Мъск настоява за по-голям контрол върху OpenAI, като в един момент препоръчва компанията да стане част от Tesla, за да може да се състезава с Google.

Той се опитва да убеждава изследователите от OpenAI да напуснат кораба и да се присъединят към Tesla, което дразни колегите му. През февруари 2018 г. ръководителите на OpenAI отхвърлят предложението му да поеме контрола и Мъск решава да се оттегли като съпредседател. Алтман става главен изпълнителен директор.

Той свиква събрание на всички служители, на което присъства и Мъск. Благодари му за времето, прекарано в организацията. След това Мъск казва на служителите, че възнамерява да продължи собствените си изследвания в областта на изкуствения интелект в Tesla. Когато млад изследовател оспорва решението му, предполагайки, че то ще изостри AI надпреварата, Мъск го нарича "магаре" - и напуска сградата.

Сам Алтман: Обществените разминавания могат да направят AI опасен

В края на 2018 г. Мъск изпраща друг имейл до Алтман, Брокман и Суцкевер, в който предрича евентуален провал на OpenAI. "Моята оценка на вероятността компанията да бъде релевантна на DeepMind/Google без драматична промяна в изпълнението и ресурсите е 0%"

Независимо от тези събития Мъск продължава да обсъжда изкуствения интелект с бившия си бизнес партньор и макар че той е спрял да прави парични дарения на OpenAI, все пак продължава да плаща наема ѝ.

Отношенията им достигат повратна точка през ноември 2022 г., когато компанията пусна ChatGPT – добре познатият вече чатбот.

Джеф Безос инвестира в обещаващ AI конкурент на Google

За раздразнение на Алтман, Мъск публично изрази загриженост, че инструментът е ускорил опасната надпревара за разработване на мощен изкуствен интелект. Той също така започна да поставя под въпрос чрез туитове как нестопанската организация, на която е съосновател, е стартирала организация с цел печалба, която е събрала милиарди долари от Microsoft. Тези оплаквания се превърнаха в основа на неговия съдебен иск.

Малко след като OpenAI пусна ChatGPT, Мъск обяви, че е прекъснал достъпа на компанията до данни от X (преди Twitter). OpenAI e обмислял да използва именно информация от платформата за обучение на своите модели.

В резултат на това Алтман кани Мъск в централата на OpenAI, където двамата провеждат дълга среща при закрити врати относно решението за Twitter и ChatGPT.

Приблизително по това време Мъск разказва на бившия си бизнес партньор за плановете си да създаде конкурентна компания за изкуствен общ интелект - xAI. В месеците след пускането на ChatGPT той започва да се опитва да привлече служители на OpenAI за своя проект. Той също така заплашва да съди компанията, както и самия Алтман.

През ноември Мъск обяви своя чатбот - Grok. Той го описва като по-добра версия на ChatGPT. Мъск предостави на новия инструмент достъп до съкровищницата от онлайн данни на X, както и пространство в офиса си в Сан Франциско. През последните седмици xAI започна да се подготвя за нов кръг на набиране на средства - ход, който вероятно ще засили надпреварата му с OpenAI.

След като Мъск подаде иска си, Алтман написа бележка до служителите си: "Внушението, че ползата за човечеството по някакъв начин е в противоречие с изграждането на бизнес, е объркващо. Липсва ми старият Илон."