Традиционната мъдрост предполага, че годините опит в управлението и стабилното изкачване нагоре по корпоративната стълбица са предпоставка за ефективно лидерство. Но появата на по-млада кохорта от нови изпълнителни директори повдига деликатния въпрос: възрастта наистина ли има значение?

За първи път от години средната възраст на изпълнителните директори намалява. Миналата година тя е спаднала от 56 на 53, според консултантската компания Korn Ferry – малка, но значителна промяна, като се има предвид, че през предходните години е имало съвсем леко движение в това отношение.

В същото време все по-голям брой мениджъри се назначават на най-висока длъжност без предишен лидерски опит. Проучване на консултантската компания Russell Reynolds установява, че от многото нови изпълнителни директори в компаниите от индекса FTSE 100 през 2023 г. 88% са заели такава позиция за първи път.

Тази тенденция сигнализира за променящото се лице на лидерството, на чийто терен разнообразният опит се оценява повече от годините, прекарани на работа.

В същото време, въпреки че възрастта може да е просто число – тя все пак носи известна тежест. Фактът, че много от лидерите в най-утвърдените компании в света имат поне няколко десетилетия опит зад гърба си, предполага, че богатството от знания, натрупани от справяне с предизвикателства, вземане на трудни решения и преодоляване на препятствия, все още е важно.

Освен някои странни изключения, все още е рядкост хора в 20-те си години или началото на 30-те да бъдат назначавани за главни изпълнителни директори, освен ако не са основали сами съответния бизнес или не са го наследили от член на семейството.

Докато компаниите търсят застраховка срещу нестабилни и несигурни времена, те трябва да решат: дали доброто лидерство е умение, което хората могат да овладеят в движение, или опитът все още е най-ефективният индикатор за бъдещ успех?

За да намери отговор, Raconteur търси мнение от двама експерти областта.

Лиз Себаг-Монтефиоре, съосновател и директор на HR консултантска компания 10Eighty:

Възрастта няма значение, важна е нагласата.

Възрастта не би трябвало да има значение, но все още има дискриминация и стереотипи в това отношение, несъзнателни пристрастия и културни очаквания, с които да се борим, казва експертът. Има схващане, че по-утвърденият лидер носи опит и ценни умения, докато по-младият главен изпълнителен директор може да е по-склонен към иновации и сътрудничество. Но този начин на мислене е опростен, допълва Монтефиоре.

Според нея не е задължително днешният ефективен изпълнителен директор да има десетилетия опит, но трябва да бъде адаптивен, гъвкав и решителен във всяка дадена ситуация.

„В същото време познаваме и лидери на 60 и 70 години, които са енергични, отворени, любопитни, разбират технологичната промяна и – най-важното – продължават да учат“, казва още HR експертът и допълва:

Няма значение дали главният изпълнителен директор е на 36 или 66 години, стига да има правилното мислене и работна етика, за да посреща предизвикателствата и да действа решително, устойчиво и изобретателно.

В крайна сметка възрастта е само число – а днешната работна сила се променя. Ние живеем по-дълго и работим по-дълго, било то по избор или поради нужда. Пенсионирането на 60 или 65 вече не е норма. Ние се учим един от друг и екип, съставен от хора от всички възрасти, може да бъде разнообразна и вдъхновяваща организация, която отразява нашата клиентска база и света около нас, коментира Монтефиоре.

Бен Стокън, главен изпълнителен директор на консултантската компания за лидерство West Peak:

Младите изпълнителни директори нямат необходимия опит, за да ръководят ефективно.

Да бъдеш добър главен изпълнителен директор на двайсет и няколко означава, че трябва да натрупаш две десетилетия бизнес опит за нула време. Подобно на създаването на прилично червено вино, това отнема време и не може да се бърза, казва Стокън пред Raconteur.

Комуникирането на визия пред инвеститори, клиенти и служители е може би най-важното умение, от което се нуждае един изпълнителен директор. Наличието на повече опит в професионалния живот помага за оформянето на тази способност. Опитните изпълнителни директори може да са по-склонни да предложат дългосрочна стратегия, която избягва риска. За разлика от тях по-младите им връстници може да са по-склонни да поемат рискове, следвайки прогресивен подход в търсене на иновации, казва Стокън.

Според експертът по-младите изпълнителни директори могат да донесат свежи перспективи, енергия и желание да предизвикат традиционните начини на мислене, но често им липсва опитът, необходим за ефективно ръководене.

Ролята на главен изпълнителен директор изисква широк набор от умения: от вземане на стратегически решения през управление на риска до кризисно лидерство. По-младите мениджъри може да се затрудняват да предвидят потенциални рискове или да реагират ефективно на непредвидени предизвикателства. Тази липса на опит може да доведе до скъпоструващи грешки и пропуснати възможности.

Предизвикателство може да бъде и справянето със сложността на организационната политика, управлението на различните интереси на заинтересованите страни и поддържането на стабилност по време на турбулентни времена, казва Стокън и добавя:

Главен изпълнителен директор с белези от битки, натрупани по време на провали и неуспехи, е по-вероятно да може да предвиди потенциални клопки, да смекчи рисковете и да се адаптира към променящите се обстоятелства.

Освен това по-зрелите мениджъри е по-вероятно да са развили професионална мрежа, която може да отвори врати към ценни ресурси и стратегически партньорства, добавя експертът. Според него това богатство от връзки може да бъде значително конкурентно предимство, особено в силно динамични индустрии.