Преизбраната за втори мандат като председател на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че една от новите цели в управлението ще бъде създаване на ресор за еврокомисар по отбранителната промишленост.

Който и да поеме този пост, ще има сложната задача да обедини индустрия, чийто растеж отдавна е фрагментиран и разпилян, пише Euronews.

Плановете за уеднаквяване на правилата на единния пазар винаги се сблъскват със съпротив на страните, които биха загубили – и още повече в този чувствителен и до голяма степен национален сектор.

Но мнозина твърдят, че това е единственият начин да се изгради зараждащата се индустрия на ЕС и да се запази сигурността на блока, тъй като Русия става все по-войнствена, а подкрепата на САЩ потенциално отслабва.

Много политици вече признават, че Европа, която отдавна е свикнала да пести от военни разходи, трябва да подобри играта си предвид войната в Украйна.

От 1999 г. до 2021 г. общите разходи за отбрана в блока са нараснали с 20%, докато тези на Русия с 300%, а в Китай с 600 %, заяви Урсула фон дер Лайен в политически манифест, публикуван на 18 юли.

Но индустрията на ЕС дори не е достатъчно силна, за да отговори на това слабо търсене: повечето отбранителен арсенал на държавите членки се произвежда от страни извън Европа.

Световният пазар е доминиран от американски компании. В рамките на Европа водеща е британската BAE systems, чиито приходи са почти два пъти по-големи от тези на най-близкия ѝ конкурент в ЕС – италианската Leonardo.

Това оставя пропуски във веригата за доставки. В статия от март за Фондацията за международен мир „Карнеги“ анализаторът София Беш посочва боеприпасите и наблюдението като две области, които липсват във възможностите на ЕС.

Политиката за решаването на този проблем е сложна.

Докато ЕС обикновено отговаря за обединяването на националните пазари, военната политика се пази ревниво от столиците. Системата за вето на държавите членки също така позволява на скептици като Унгария да блокират решенията на Брюксел в областта на отбраната, включително подкрепата за Украйна.

Всичко това поставя ЕС в лоша позиция, въпреки някои форми на сътрудничество и сливания, коментира пред Euronews Дилън Макиарини Кросън от Центъра за европейски политически изследвания.

„В момента отбранителната индустриална база на ЕС е невероятно фрагментирана“, каза Кросън, изследовател в базирания в Брюксел мозъчен тръст. „Европейските компании като цяло все още отговарят на нуждите на един национален клиент – тяхното министерство на отбраната.“

Неговият анализ се споделя от политиците в Брюксел.

„Няма достатъчно финансиране, няма координирано планиране и няма единен пазар за отбранителната индустрия“, смята евродепутатът Натали Лоазо от Франция.

Трудна задача

Един от вариантите е да се заделят средства от собствения бюджет на ЕС – около 170 млрд. евро годишно, които Урсула фон дер Лайен обеща да преразгледа, за да осигури по-голяма целенасоченост и въздействие.

В стратегията, представена през март, Комисията вече се ангажира да мобилизира инвестиции в отбранителния сектор на стойност 1,5 млрд. евро за 3 години, но индустрията намира тази сума за недостатъчна.

„Увеличенията на бюджета, които виждаме, не са на нивото, което би било необходимо, за да се гарантира, че Европа може да се защити, като се има предвид времето, необходимо за отстраняване на „огромните“ пропуски в способностите“, заяви пред Euronews Бъркард Шмит от ASD Europe.

Индустрията се стреми към по-добро планиране, както и към повече пари, добави Шмит, който е директор в лобистката група, отговаряща за секторите на отбраната и сигурността.

„За да бъдем по-ефективни и да намалим разходите, смятам, че би било важно европейските държави членки да съгласуват и синхронизират нуждите си“, смята той и допълва: „Все още липсва яснота, видимост и надеждност с оглед на бъдещето.“

Снаряди и гаубици

Един от начините е да се приложи нещо, в което ЕС обикновено е доста добър: определяне на стандарти чрез регулиране.

В Европа съществуващите норми често се пренебрегват, казва Кросън. Това означава, че Украйна може да получи оборудване, което не е готово за употреба, със снаряди, които не работят с гаубици.

„ЕС трябва да продължи да използва регулаторната си мощ, за да играе роля в тази област“, казва Кросън.

Но дори и това може да се окаже трудно, смята Саша Останина, сътрудник в Центъра „Жак Делор“.

„Основните производители на отбранителни продукти в Европа – Германия, Франция и Италия, биха приветствали увеличаването на поръчките. Този производствен дисбаланс обаче е в ущърб на други държави-членки.“

Според нея дори субсидиите от Брюксел невинаги успяват да убедят неохотните национални правителства да се обединят. В много случаи „държавите-членки на ЕС предпочитат да осъществяват своите проекти в областта на отбраната на двустранна или тристранна основа, за да избегнат допълнителната тежест на координацията в ЕС“, казва Останина.

Има ли местен пазар

Основното политическо предизвикателство пред новия комисар по отбраната ще бъде доколко нуждите на ЕС трябва да се задоволяват от местни източници.

В неотдавнашната стратегия на ЕС се предлага до 2030 г. 35% от разходите за отбрана да са от вътрешността на блока – сравнително скромна цифра, която все пак представлява значително увеличение спрямо 22%, наблюдавани непосредствено след руската инвазия.

Има ясни причини Европа да иска да укрепи собствената си индустрия - не на последно място рискът от втора администрация на Тръмп в САЩ, която може да отслаби ангажимента на САЩ към НАТО.

„Разчитането на американските оръжейни системи беше възможно веднъж непосредствено след пълномащабното нахлуване на Русия, но би било неразумно европейците да използват тази патерица отново“, казва Кросън.

Мнозина отбелязват, че данъкоплатците също така са по-склонни да подкрепят разходи, които подпомагат европейските работни места.

„В свят, в който големите играчи фаворизират собствените си отбранителни индустрии, трябва да престанем да сме наивни и да изградим европейски преференции“, казва евродепутатът Лоазо. „Трябва да си представим ad hoc коалиции на способните и желаещите да увеличат и укрепят европейската отбрана. Тези коалиции трябва да включват страни като Обединеното кралство и Норвегия.“

Някои твърдят, че новият комисар по отбраната на ЕС най-вече трябва да бъде търпелив, като се има предвид дългосрочният характер на тази дейност.

„След десетилетия на недостатъчни инвестиции и съкращаване на производствените мощности, тази корекция не може да стане за една нощ“, допълват анализаторите.

„Би било разумно да се направи внимателна оценка, за да се определи за кои способности можем да приемем да зависим от неевропейски източници и за кои способности е по-добре да разчитаме на европейските производители“, добави той.