Внезапната смърт на Лиам Пейн от One Direction съкруши феновете на 31-годишния изпълнител по цял свят.

Но трагедията повдигна и един ключов въпрос за представителите на музикалната индустрия, а именно кой има задължението да полага грижи за звездите, придобили слава в съвсем ранна възраст.

Някои мнения са крайни по темата и предлагат решението да бъде пълна забрана за изяви на непълнолетни лица, пише BBC.

Лиам Пейн преживява космическа слава – той е само на 16 години, когато продуцентите сформират момчешката група One Direction в британското издание на X Factor през 2010 г. Тогава никой не подозира опустошително въздействие, което това ще окаже върху психичното му здраве, в убийствена комбинация с употребата на алкохол и наркотици.

В интервю за Esquire Middle East през 2019 г. Пейн обяснява силата на натиска да бъдеш подложен на постоянен публичен контрол:

„С това се бориш най-вече психически. Става дума да се подготвяш и винаги да знаеш, че може да те снимат. Имам дни, в които просто не искам да излизам от къщи. Дори да отида само до магазина... Буквално започвам да се потя, защото не знам дали постъпвам правилно или не.“

И добавя: „За съжаление, това се случва на всички в тази индустрия.“

Британският автор на песни Гай Чеймбърс вижда тревожни прилики между историята на Пейн и тази на бившия му дългогодишен музикален партньор Роби Уилямс, който се присъединява към бойбандата Take That на 16-годишна възраст през 1990 г.

Уилямс страда от изтощителни пристъпи на паника от началото на кариерата си, което води и до добре документираните му проблеми със зависимостта.

В интервю за диджей Скот Милс през 2022 г. Уилямс споделя за този период:

„Аз се занимавах с GCSE, на която се провалих, а след това изведнъж се оказах в Япония и имах 3000 фенове навън, после същото се случи навсякъде, където отидем. Беше опасно и сюрреалистично и съчетано с това, което поглъщах, за да се справя с живота си, и с начина, по който тялото и умът ми реагират, не беше добре.“

Дни след смъртта на Пейн, в интервю за The Observer, Чеймбърс предлага да се забрани на лица под 18 години да стават попзвезди.

„Знам, че в случая на Роби с Take That не е имало никаква подходяща защита, която да се грижи за момчетата в тийнейджърска възраст. Това беше много отдавна, но не виждам особени признаци на промяна. По мои наблюдения хората, участващи в големите тв формати за таланти, не полагат грижи. Бих предложил да няма банди с момчета под 18 години, и индустрията да се придържа към това.“

Това със сигурност е интересно предложение, отбелязва BBC.

При всяка шокираща смърт на поредния изпълнител, станал известен в много млада възраст, се чува мърморене, че „нещо трябва да се промени“ в музикалната индустрия, но след това всичко се връща към обичайното.

Ейми Уайнхаус, която подписва първия си договор със звукозаписна компания на 19-години, постига невероятен успех, но е подложена на травмиращо отношение от пресата и има проблеми със зависимостта си. През 2011 г. тя умира от алкохолно отравяне на 27-годишна възраст.

Шведският диджей Avicii - с истинско име Тим Берглинг, издава денс парчета от 17-годишна възраст и документира собствените си преживявания на тревожност, както и травмиращия график на турнетата в документалния си филм от 2017 г. Avicii: Истински истории. Той се бори с опиоидна и алкохолна зависимост и се самоубива на 28-годишна възраст през 2018 г.

Аарон Картър, който издава първия си албум на 9 години, преживява мъчителен период за това, което е останало от детството му, има проблем с наркотиците, диагностициран е с шизофрения и биполярно разстройство през 2019 г. и умира от предозиране на 34-годишна възраст, през 2022 г.

Сега, през 2024 г., има ли подобрение, когато става въпрос за защита или задължение за грижа към младите звезди?

Смазваща преса

Психологът д-р Ади Джейф се е сблъсквал с влиянието на славата в ранна възраст докато лекува музиканти, актьори и диджеи в САЩ. Особено тревожно според него е, че тези млади хора попадат в свят на възрастни, с който не са подготвени да се справят нито психически, нито физически.

„Оставяме тези млади, креативни, често пъти срамежливи и интровертни артистични умове“, казва той пред BBC, „и ги прекарваме през силно стимулирана капиталистическа система, от която могат да печелят много пари. В началото това е очарователно, партитата са супер, знаменитостите, които идват да се срещнат с теб, също; можеш да живееш този фантастичен живот, но както виждаме, има много, много артисти, които се борят и които са попаднали в пресата на същата тази машина.“

„Работил съм с артисти, които имат график от около 150 до 200 представления годишно“, казва той.

„Това означава, че трябва да пътуват всеки ден от годината. Те нямат стабилна домашна среда, намират се в постоянно променящи се и напълно различни часови зони и трябва да изнасят представления, но след това да спят в самолета, за да си починат за следващото шоу. Тези тийнейджъри започват да разчитат на сънотворни и стимуланти и това се превръща във вреден цикъл от неподходящи, но необходими навици.“

Човешкият мозък непрекъснато се развива през детството и юношеството – което означава, че е по-уязвим към екстремния натиск на живота на попзвезда.

„Децата не са достатъчно оформени в своята устойчивост, за да могат да издържат такъв работен график ден след ден. Когато изпълняваш представления с честотата, която се изисква от тези деца, трябва да си готов да включиш енергията си, независимо от собственото си ниво на психично здраве. Това е емоционален труд, умора.“, допълва психологът.

Освен това, според него, те пропускат други важни стъпки в развитието си:

„В тези по-млади възрастови групи социалната връзка е от голямо значение, а реалността е, че когато по този начин ви изтласкат в светлината на прожекторите, ставате изключително изолирани и социалният живот почти ви е отнет.“

Пейн и преди е разказвал за самотата на живота си, която води до зависимост от алкохола, в подкаста The Diary of a CEO: „Имам чувството, че когато бяхме в групата, най-добрият начин да ни подсигурят, беше да ни затворят в стаите ни. И разбира се, какво има там? Минибар. И така, в един момент си помислих: „Ами ще си направя парти за един“ и това сякаш се пренесе в много години от живота ми.“

Призив за промяна

Психическото натоварване в света на музиката е широко разпространен проблем за младите артисти, пример за което е проучване от 2019 г., според което 80% от анкетираните музиканти на възраст между 18 и 25 години са заявили, че имат негативни проблеми с психичното здраве, като най-често срещаните са тревожност и депресия.

Допълнителни усложнения могат да възникнат и за успешните в търговско отношение звезди, някои от които могат да изпаднат в публична криза, поради зависимостта от нездравословни механизми за справяне с проблемите като алкохол и наркотици, които стават обект на заглавия и дискусии в социалните медии.

„Младите хора трябва да имат възможност да се спъват, да падат и да се учат, без това да става на публична сцена.“, допълва психологът.

Забраната за младежи под 18 години в музикалната индустрия със сигурност е една от превантивните мерки, но дали идеята на Чеймбърс за предпазване на тийнейджърите от света на поп музиката може да се приложи на практика?

Крис Хърбърт, бивш мениджър на поп музика и създател на Spice Girls, се съмнява.

„Честно казано, не мога да разбера как може да се въведе минимална възраст за развлекателната индустрия. Тя има дълга история на успешни звезди от всички възрасти и винаги ще има млад пазар, който иска артисти, които са достъпни.“

Хърбърт, който е член на управителния съвет на Audoo – музикална компания, която гарантира, че творците получават справедливо заплащане за своята музика, обаче призова за промяна в индустрията.

„Вместо да полагаме усилия да я спрем, отговорът трябва да се търси в създаването на подходящо образование и подкрепа за младите творци и в превръщането на индустрията в по-прозрачно място. Младите и техните настойници трябва да бъдат напълно информирани и да са наясно с рисковете, както и с наградите, които идват със славата, а индустрията трябва да осигури подходяща структурна подкрепа, включително придружители, съветници, работно време, почивки за хранене и т.н.“

Певицата и актриса Лили Алън подписва договор със звукозаписна компания в Обединеното кралство на 17-годишна възраст и документира травмите, които са й причинени като млада през 2000-те години, в мемоарната си книга от 2018 г. My Thoughts Exactly.

Въпреки това в последния епизод на подкаста си BBC Sounds, Miss Me?, тя обсъди с ко-водещата Микита Оливър въпроса за уязвимите млади хора, работещи в света на музиката:

„Това повдига въпроси за подкрепата на младите артисти. Кой има полза от тях? Става въпрос за печалба и не мисля, че тези хора се интересуват от благосъстоянието на творците, които полагат целия труд.“

„От собствен опит знам, че хората, които печелят най-много пари от музика, са издателите и звукозаписните компании. След това има хора, които полагат труд за популяризиране на творбата, за нейното изпълнение и написване, а тези големи компании прибират всички пари. Но те не са работодатели на изпълнителите.

Изпълнителите са на свободна практика, независими субекти, които са лицензирани от тези звукозаписни компании, издатели и всички останали. Така че те нямат задължение за полагане на грижи, защото всички са самостоятелно заети лица.

Няма достъп до човешки ресурси, така че ако работите за звукозаписна компания и някой ви нападне сексуално или ви предложи наркотици и ви накара да се почувствате неудобно, вие сте защитени, защото сте служител на звукозаписната компания, но артистът не е, защото е самонает, той е лицензиран от звукозаписната компания.“

Нейното предложение за това как да се поправи този проблем е: „Може би решението е да се преструктурира изцяло начинът на работа, така че артистите да станат служители и следователно звукозаписните компании да имат по-голямо задължение да се грижат за тях.“

Крис Хърбърт също смята, че честността по отношение на функционирането на индустрията ще помогне да се постигне напредък:

„Наред със създаването на външни системи за подкрепа, трябва да се съсредоточим и върху обучението на младите артисти в областта на финансовия мениджмънт и създаването на повече прозрачност, като им осигурим необходимите инструменти, за да могат ефективно да се защитават сами.“

Психологът обаче посочва, че вредният характер на славата през 2024 г. е неустойчив дори за тези, които са над 18. „Да бъдеш изложен на такова ниво на публична видимост, да бъдеш поставен в очите на обществеността, при наличието на социални медии и денонощен новинарски цикъл, мисля, че това е вредно, независимо от възрастта.“

Дали идеята на Чеймбърс е приложима на практика или не, мнозина смятат, че развлекателната индустрия би могла да предприеме допълнителни мерки, за да предотврати бъдещи трагедии.

„Музикалната индустрия е пълна с жертви“, казва Хърбърт.

„Трагично губим признати звезди под натиска на славата и богатството и всеки път, когато това се случи, се замисляме и осъзнаваме необходимостта от промяна. Рано или късно обаче сякаш се връщаме към това, което е било преди. Мисля, че ставаме по-добри в идентифицирането и говоренето за проблемите на психичното здраве, а понякога и в оказването на подкрепа, но не сме стигнали достатъчно далеч.“