Защо мъжете са нещастни, когато съпругите им печелят повече
Заплатата може да повлияе на психичното ни състояние, особено когато се сравняваме с хората около нас – а при мъжете има негативен ефект, ако е по-малка от тази на партньорките им
&format=webp)
„Гордостта ми е накърнена от това, че жена ми изкарва всички пари вкъщи“, признава Дейв относно статута си на безработен съпруг и баща, който си стои вкъщи.
„Аз съм мъжко момче, макар всички да мислят, че съм някакъв женствен пич, защото съм останал вкъщи“, казва Том.
Брендън има още по-основателна причина да се чувства зле: Членовете на семейството го наричат „домашната кучка“.
Тримата са участници в задълбочено проучване, в което са интервюирани мъже и жени, за влиянието на нежния пол в издръжката на семейството. Гореизброените са само три примера за осъждането, с което се сблъскват мъжете, които нямат работа и чиито партньорки са основните печеливши, пише BBC.
В проучването мъжете твърдят, че се чувстват осъждани, отчасти защото отдавна се приема, че те трябва да са основните издържащи семейството. Все повече жени обаче обаче печелят по-добре и това кой изкарва парите има трайно и влиятелно въздействие върху динамиката на властта както у дома, така и в обществото като цяло.
Основната причина тази променяща се семейна динамика да е толкова влиятелна, е, че парите са тясно свързани с властта.
Когато мъжът не печели най-много в домакинството, но някои слоеве на обществото очакват това, той може да се почувства безсилен, което води до намаляване на психическото благополучие и дори до увеличаване на вероятността от развод.
Като цяло мъжете все още са по-заможни от жените, а сред семейните двойки жените полагат повече грижи за децата и домакинската работа - упорито несъответствие, което се наблюдава в световен мащаб. Отчасти се смята, че това се дължи на очакванията на половете, но в някои случаи може да отразява и икономическа необходимост, при която кариерата на по-високоплатения служител обикновено е приоритетна, така че жените са по-склонни да се върнат към гъвкави роли на непълно работно време.
Въпреки увеличаването на броя на жените, които изкарват прехраната си, отношението към платения труд и ролите у дома се променя по-бавно. Дори ако жените са с по-високи доходи, те все още извършват повече домакинска работа и се грижат за децата, отколкото мъжете партньори с по-ниски доходи.
И въпреки че сред някои възрастови групи се наблюдава нарастване на подкрепата за равенството между половете, мъжете все още показват по-ниско удовлетворение, ако са по-заможни.
Все повече изследвания показват, че ако партньорката им печели повече, това може да повлияе на самочувствието и щастието на мъжете. Но колко сериозен е проблемът в действителност? И какво може да се направи, за да се помогне на мъжете да се приспособят към новата реалност?
За мъжете е табу дори да говорят за въздействието на това, че партньорката им е станала издържаща семейството. Те могат да се чувстват подкрепящи кариерата й, но в същото време да смятат, че не изпълняват ролята си на „издържащи семейството“, тъй като все още преобладават много остарели схващания за мъжествеността.
Това е особено вярно, когато мъжете неволно остават вкъщи поради загуба на работа или преместване, а не по свой избор.
Хари Бънтън, бивш консултант, а сега изгряващ инфлуенсър в социалните медии в Сидни, Австралия, наскоро губи работата си. След това той публикува в социалните медии съобщение до хиляди хора, че това е повлияло на „ценностите му като мъж, съпруг и баща“.
„Струва ми се логично защо има толкова висок процент на депресия. Когато нещата не вървят по план, това може да бъде наистина опустошително и да постави под въпрос представите ти какво означава да бъдеш мъж. Надеждата ми е, че споделяйки тази история, хората могат да се идентифицират с нея и да осъзнаят, че тяхната стойност не се предопределя от събития като това...“
Макар че Бънтън подхожда положително към промяната в начина си на живот, той е пример, че размерът на заплатата на един мъж в сравнение с тази на партньорката му може да повлияе на психическото му благополучие.
Например в скорошно проучване на хетеросексуални двойки в Швеция са разгледани данни за доходи за 10 години, както и диагнози за психично здраве, за да се търсят закономерности.
Изследователите установили, че в момента, в който съпругите започнали да изкарват повече от мъжете си, се наблюдавало увеличение на диагнозите за психично здраве сред мъжете. Макар че при всички участници, чиито партньори са получавали по-високи доходи, включително жените, е имало увеличение с до 8% на психиатричните диагнози, при мъжете като е било по-изразено - с до 11%.
Междувременно други изследвания показват, че съпрузите на жени с по-високи доходи са по-склонни да изневеряват, което според авторите може да е начин да потвърдят своята мъжка идентичност - такава, каквато е била застрашена от техните съпруги.
Проучванията също така показват, че натискът върху мъжете да бъдат издръжливи е фактор, който допринася за тяхното благосъстояние. Установено е, че когато те са без работа, се наблюдава по-висока степен на депресия в сравнение с неработещите жени. Едно от възможните обяснения е, че жените са склонни да имат по-силни социални връзки извън работата в сравнение с мъжете. Поради това бащите, които си стоят вкъщи, често са по-изолирани от майките домакини.
Когато става въпрос за разбирането защо благосъстоянието е толкова тясно свързано с това, което печелим, е добре да се коригира едно погрешно схващане. Макар че жените, които издържат семейството често са стереотипно представяни като хора с големи възможности и кариера, в много двойки това е резултат от загубата на работата на мъжа - което води до икономически стрес.
Това е особено често срещано явление, като се има предвид, че според проучванията в двойките, в които работи само жената, средната заплата на домакинството е по-ниска в сравнение с двойките с мъже, които издържат семейството, в съответствие с разликата в заплащането на мъжете и жените.
Това кара Хелън Ковалевска, доцент в катедрата по социална политика и наука в университета в Бат, и нейния екип да предположат в изследователски документ, че „повечето страни не работят достатъчно усилено, за да компенсират наказанието за доходите на жените, които печелят повече“. В тази ситуация, когато домакинството получава по-нисък доход, системите за социално подпомагане трябва да правят повече, за да помагат, допълват учените.
В Обединеното кралство бащите прекарват повече време с децата, отколкото в миналото. Както може да се очаква, бащите, които остават вкъщи, полагат повече грижи за децата, отколкото майките. Но те обикновено не увеличават дела си в домакинската работа - в този сценарий той е само приблизително равен. При всички останали класации жените вършат повече работа, според доклад на Pew по данни от САЩ за 2023 г.
Въпреки че в много страни отпускът по бащинство е минимален, когато бащите го ползват, удовлетвореността от брака може да се увеличи, както и участието им в грижите за децата.
Бащите, които ползват майчинство, демонстрират по-силна връзка с децата си, които на свой ред е по-вероятно да израснат като свидетели на по-справедливо разделение на труда.
От това следва, че начинът, по който родителите разпределят домакинската работа, ще определи и очакванията на децата им в по-късен етап от живота им. По-справедливото разделение на труда вкъщи помага на жените да градят по-лесно кариера и по този начин да увеличават своя потенциал за печалба.
Но ползите за жените от тези обществени промени са още по-големи. В проучване, посветено на мексиканските домакинства, екипът установява, че колкото повече възможности за работа извън дома имат жените, толкова повече власт имат и в други области.
С други думи, те придобиват по-голяма сила при договарянето на важни финансови решения. Това съвпада с други изследвания. Ако една жена има финансови възможности там, където в миналото е била онеправдана, това може да има положително въздействие върху нейната способност за получаване на доходи, нейната автономност и кариера.
Когато нормите се променят и за мъжете стане обичайно да се оттеглят от работа заради семейни ангажименти, това може да повиши благосъстоянието на семейството.
Данните от Швеция например показват, че когато през 1995 г. за първи път е въведен отпуск по бащинство и на бащите е даден така нареченият „месец на таткото“, първоначалната кохорта от мъже, които са ползвали този отпуск, са имали намалена семейна стабилност и вероятността от развод се е увеличила.
Днес шведските родители имат на разположение по три месеца в рамките на политиката „използвай или загуби“, а процентът на използване на отпуска от бащите, както може да се очаква, е висок. Всъщност за бащите е табу да пропуснат този отпуск за отглеждане на дете.
Въпреки че днес се осъзнава по-добре значението на овластяването на жените, нагласите остават полярни. Неотдавнашно проучване от Кралския колеж в Лондон установи, че най-младото поколение, участвало в него – поколението Z, което по това време е било на възраст между 18 и 28 години, е най-разделено.
Глобалното проучване, обхванало почти 24 000 души, установи, че младите мъже са по-склонни да се съгласят с твърдението, че баща, който остава вкъщи, за да се грижи за децата си, е „по-малко мъж“. Докато 28% от мъжете от поколението Z са съгласни с това, само 19% от жените от от същата група са съгласни. Във всички останали възрастови групи този процент е по-нисък.
Помолени да отговорят на твърдението: „От мъжете се очаква да правят твърде много, за да подкрепят равенството“, 60% от мъжете от Gen Z са съгласни с това в сравнение с 38% от жените. Сред бейби бумърите този дял спада съответно до 44% и 31%.
Хеджунг Чунг, професор по труд и заетост в Кралския колеж в Лондон и един от авторите на доклада, казва, че една от причините за това отношение е, че младите жени вече са по-склонни да имат висше образование от младите мъже. Вероятно в резултат на това, жените в началото на двадесетте си години печелят малко повече от мъжете. За първи път в Обединеното кралство например жените лекари са повече от мъжете.
„Виждаме много признаци на равенство между половете в определени области“, обяснява Чунг, и тези по-млади хора може би не изпитват по-широкото неравенство, с което много жени се сблъскват и днес - което води до мнението, че някои момчета „изостават“.
Друга причина за това разделение в отношението към равенството може да е, че идеите какво представлява мъжествеността се променят, но не навсякъде.
Роузи Кембъл, професор по политика също в Кралския колеж в Лондон, е автор на изследване, което установява нарастващо разделение в нагласите за мъжествеността, особено сред по-младото поколение.
Мъжете и жените например не са съгласни по въпроси като това дали днес е по-трудно да бъдеш мъж, отколкото жена. Затова Кембъл се застъпва за по-открити разговори с младите, особено в училище, за това какво означават термините феминизъм и мъжественост.
„Трябва да се замислим повече за това как общуваме с младите мъже за това какво е да си мъж днес и какви модели за подражание имат те“. Това е особено важно, когато се има предвид нарастващото мизогинно влияние онлайн, както беше показано наскоро в драмата на Netflix Adolescence.
Въпреки тези констатации, последното проучване на Чунг показва, че повечето хора са съгласни, че постигането на равенство между половете е важно.
Съществува и малък, но нарастващ брой изследвания, които показват, че мъжете променят разбирането си за мъжественост и бащинство, което включва грижа, съпричастност и други по-меки умения, които обикновено се смятат за женски - за разлика от схващането, че мъжествеността означава да печелиш повече, за да се грижиш за семейството си. Оттогава това е наречено „грижовна мъжественост“.
Според Карла Елиът, специалист по въпросите на пола от Monash University, Австралия, поемането на повече практически задачи води до по-грижовна нагласа. Тя обяснява, че за да се разпространи тази нова концепция за мъжественост, мъжете трябва не само да поемат повече грижи, но и да се откажат от господството си вкъщи.
Някои изследователи твърдят, че политиките, които увеличават отпуските по бащинство, могат да им помогнат да увеличат фокуса си върху грижите. Промените обаче могат да отнемат време, така че едно от решенията, които можем да приложим, е да изразяваме положителни послания относно променящите се очаквания какви са нашите роли в обществото.
„Тук има голяма възможност: ако мъжете усещат, че самочувствието им се влияе от доходите на партньора им, това е чудесен шанс да се замислят защо се чувстват така и евентуално да оспорят някои от вкоренените идеали за ролите на половете“, казва Елиът.
Като се има предвид, че броят на жените, които издържат семейството се увеличава, с времето тази икономическа промяна може да се нормализира, което означава, че сред двойките с деца мъжете трябва да се адаптират като увеличат гъвкавата работа и грижите. Това ще помогне на съпругите им с по-високи доходи да продължат кариерата си.