Gen Z не вярва на бумърите за икономиката. Според Лари Финк са прави
Тъй като бейби бумърите са продължили да протакат пенсионната реформа, те са загубили доверието на по-младите, които вече осъзнават, че трябва да се справят сами с последствията
Според Лари Финк, главен изпълнителен директор на управляващата активи за 10 трилиона долара BlackRock, най-голямото притеснение за икономиката не е високата инфлация или възможната рецесия.
Това е липсата на надежда.
По-конкретно, става въпрос за това, че милениалите и поколението Z не вярват на бумърите, след като виждат какво са направили те с икономиката.
И знаете ли какво казва той – те са прави.
В годишното си писмо до акционерите на BlackRock, публикувано във вторник, Финк звучи разтревожен, когато разглежда ситуацията с пенсионирането на родителите си, очакванията на собственото си поколение за пенсиониране и това, което предстои за младите служители, които трябва да поемат товара.
Признава, че е останал зашеметен от един конкретен факт за поколението Z, пише Fortune. Той цитира неотдавнашна констатация от дългогодишно проучване на Мичиганския университет, което проследява обществените нагласи на дванадесетокласниците.
В сравнение с преди 20 години то установява, че "настоящите млади американци са с 50% по-склонни да се запитат дали животът има смисъл. Четирима от всеки десет казват, че е "трудно да имаш надежда за света".
Това е най-лошият резултат от 1976 г., съобщава WSJ. Нека това се запечата в съзнанието ви, пише Финк:
Работя в областта на финансите от почти 50 години. Виждал съм много числа. Но нито един вид данни не ме е тревожил повече от тези.
Финк посочва пенсионната система като ключов момент.
Тъй като демографската тенденция е към застаряване и все повече хора живеят по-дълго, социалното осигуряване и другите пенсионни планове се борят да не изостават, но досега никой не направил мащабните промени, които да гарантират, че младите служители ще могат да получат обезщетенията си, когато стигнат до пенсиониране.
Според 71-годишния Финк, вината за кризата с пенсионирането, а оттам и за общата несигурност на поколението Z по отношение на икономическото бъдеще, е изцяло на плещите на неговото поколение.
Тъй като бейби бумърите са продължили да протакат пенсионната реформа, те са загубили доверието на по-младите, които вече осъзнават, че трябва да се справят сами с последствията.
"Младите хора смятат, че моето поколение - бейби бумърите,, се е съсредоточило върху собственото си финансово благополучие в ущърб на следващите", пише Финк. "И в случая с пенсионирането, те са прави."
Финк изтъква още, че кризата с пенсионирането не е толкова далеч, колкото много хора си мислят.
Дори когато новите медицински методи, включително лекарства като Ozempic и Wegovy, помагат на хората да живеят по-дълго, пенсионната възраст не се променя, за да компенсира всички допълнителните години за получаване на обезщетения.
"Никой не трябва да работи по-дълго, отколкото иска. Но е лудост, че идеята за подходяща възраст за пенсиониране – 65 години, е от времето на Османската империя", смята още Финк.
Той посочва примера на Нидерландия, която е започнала да повишава пенсионната възраст в съответствие с нарастващата продължителност на живота преди десетилетие, а Япония провежда политики за повишаване на коефициента на трудова активност от началото на 2000 г. Посланието на Финк е ясно: нещо трябва да се промени.
Пенсионирането обаче е само една част от пъзела.
Що се отнася до икономиката като цяло, най-големият страх на Финк е самият страх, изразен в нарастваща липса на увереност в младите хора да влагат на капиталовите пазари. Предприемачът отбелязва, че за него доверието в инвестирането е ключов фактор за историческия успех на САЩ като нация.
Докато други страни се борят да убедят гражданите, че влагането на парите им чрез инвестиране е също толкова безопасно, колкото и държането им в брой, американците исторически вярват много повече на капиталовите пазари. Това е основен двигател на икономическия растеж и на американското превъзходство на световната сцена.
Финк отчита, че това доверие намалява, особено сред младите американци и рискува да коства икономическата идентичност на страната.
"Надеждата е най-големият икономически актив на нацията. Ако бъдещите поколения не се чувстват обнадеждени за тази, тогава САЩ не само губят силата, която кара хората да искат да инвестират. Тя ще загуби това, което я прави Америка. Без надежда рискуваме да се превърнем в страна, в която хората държат парите си под матрака, а мечтите си – в бутилката в спалнята.", песимист е Финк.
Неотдавна Fortune съобщи, че по данни на Световния проект за щастие, САЩ са една от четирите страни, в които младите са значително по-малко щастливи от по-възрастните граждани.
Нарастването на социалното безпокойство след пандемията и кризата с разходите за живот влошиха мнението на младото поколение за икономиката.
Това се сблъсква с факта, че портфейлите им са пълни: Данните на Фед в Ню Йорк показват, че поколението Z и милениалите са увеличили общото си богатство с 80% през последните четири години, макар че все още изостават значително от бейби бумърите.
Финк твърди, че решението на кризата с доверието, обхванала икономиката, е неговото поколение да се откаже от част от контрола и да се вслуша в по-младите си колеги – бъдещите лидери, които трябва да поправят счупената пенсионна система.
"Как да си върнем надеждата? Всеки отговор трябва да започне с привличането на младите хора. Те са загубили доверието в по-старите поколения. Тежестта е върху нас, за да си го върнем. Инвестиране в дългосрочните им цели, включително пенсионирането, не е толкова лошо начало", допълва Финк.