Олимпийските игри в Париж донесоха ослепителен успех, който очарова света и затвърди френската национална гордост. Но последствията от тях ще бъдат тежки.

След като церемонията по закриването приключи в неделя, президентът Еманюел Макрон трябва да се справя със създадената от самия него политическа криза, заметена под килима по време на Игрите.

Очертават се разговори за работните места и бюджетните съкращения, които със сигурност ще бъдат последвани от гнева на избирателите.

Приказката в Париж свърши – магично шоу закри Олимпийските игри

"Сега трябва да се събудим от този красив сън", казва пред Reuters 64-годишната Кристин Франт във фен зоната на Club France миналия уикенд. "Толкова е жалко, че ще се върнем към ежедневието си - без правителство, с кавги в парламента, докато тук всичко беше свързано с радост и споделяне."

Като политическа авантюра Макрон свика извънредни парламентарни избори само няколко седмици преди началото на Олимпиадата и гласоподавателите излъчиха разнороден парламент, а изборът на министър-председател, който да успокои едновременно центристкия лагер на Макрон, левия алианс и крайнодясната партия „Национален сбор“, се оказа труден.

След дни на политически преговори, които не доведоха до нищо след вота на 7 юли, Макрон обяви политическо примирие по време на Олимпийските игри, като си даде срок до средата на август да назначи министър-председател и да остави политическите партии да преговарят.

Макрон официално прие оставката на премиера Габриел Атал

Въпреки че мистериозният саботаж на железопътни и телекомуникационни обекти в началото на Игрите изглеждаше като зловещо предзнаменование, след това събитието продължи без други предизвикателства за сигурността.

Макрон се оттегли в президентското си убежище на Френската ривиера, като на няколко пъти се отби в Париж, включително за дълга прегръдка с френския джудист Теди Ринер, след като той спечели четвъртото си злато в кариерата.

А докато мнозина във Франция следяха премеждията на своите спортисти, политиците крояха планове за излизане от кризата.

Какво могат да научат политическите медии от Олимпийските игри

Сега Макрон ще трябва да вземе решение. Но в понеделник той изглежда не бързаше.

В интервю за спортния всекидневник L'Equipe президентът дори не намекна кой и кога ще посочи, а коментира: "Всички, които не вярваха в Игрите, грешаха".

"Често, когато включите телевизора или прочетете някой вестник, се говори за упадък. Французите са преоткрили, че могат да правят велики неща заедно", казва той и добавя, че се надява да се възползва от тази добра воля, за да преодолее политическите разделения.

Предстои да видим дали той ще успее да извлече някакви политически дивиденти, но най-яростните му опоненти - крайнодясната лидерка Марин льо Пен и левият Жан-Люк Меленшон - поне трябваше да преустановят критиките си по време на игрите.

Политическата игра на Макрон хвърля сянка върху Олимпийските игри в Париж

Време за решения

Досега Макрон пренебрегваше кандидата, договорен от левия алианс – „Нов народен фронт“, който излезе начело на изборите, но все още не е направил увертюри към други партии, за да събере мнозинство.

Въпреки усилията за засилване на нейния профил, избраната кандидатка Луси Кастес остава политически неизвестна.

"Коя е тя?", пита 41-годишната Захера Дакар, след като гледа финала по волейбол. "От две седмици не следя политиката. Игрите бяха бягство от всичко това."

Надеждите на Кастес левицата да превземе Матиньон, официалната резиденция на министър-председателя, изглеждат малки. Макрон смята, че вотът е донесъл Национално събрание, чийто "център на тежестта е в центъра или в дясноцентристката партия", посочва пред информационната агенция близък до него източник.

Макрон наруши мълчанието си след политическия трус във Франция

"Нуждаем се от личност, способна да разговаря с центъра, десницата и левицата. От социално ориентираната десница до левицата, която се грижи за реда и законността", добавя той, отбелязвайки, че Ксавие Бертран, бивш консервативен министър по времето на експрезидента Жак Ширак, който е имал тежки изказвания срещу Макрон, но също така е сътрудничил конструктивно с неговото правителство в своя район в северния регион, би могъл да бъде добър избор.

По думите му Бернар Казньов, бивш министър-председател при президента социалист Франсоа Оланд, който беше на поста по време на ислямистките атаки в Париж през 2015 г., също би могъл да работи за обединение.

Шокиращ обрат: Левицата спечели изборите във Франция, Марин Льо Пен не призна поражението си

Бюджетно предизвикателство

Който и да избере Макрон, той ще бъде изправен пред трудна задача, тъй като одобрението на бюджета за 2025 г. от парламента е на първо място в момент, когато Франция е подложена на натиск от Европейската комисия и облигационните пазари да намали дефицита си.

"Ако Макрон се опита да назначи дясно правителство, той няма да получи никакъв бюджет", казва Ерик Кокерел, левият ръководител на финансовата комисия в парламента.

„Обкръжението на Макрон се стреми да използва Игрите, организирани от президент центрист, кмет социалист и консервативен регионален лидер, като пример за това какво може да направи Франция, когато различните страни се обединят. Но съперниците му искат да се уверят, че президентът няма да получи признание за каквато и да било заслуга“, обяснява сенаторът Лоре Даркос пред Reuters.

Неуспешният залог на Еманюел Макрон

Все пак, дори и вътрешните перспективи пред Макрон да остават мрачни, Игрите укрепиха международния му авторитет.

Майкъл Пейн, бивш шеф на маркетинга на МОК, коментира, че президентът е възприеман в чужбина като "лидер, който е постигнал резултати".

Въпреки това и той смята, че френският президент е направил стратегическа грешка, като е свикал предсрочните избори преди Олимпийските игри, а не след тях.