В днешно време акционерите действат на принципа на Мария Антоанета „Като няма хляб, яжте пасти“, а накрая просто изяждат цялата торта.

Въпреки глобалните икономически затруднения, не е тайна, че членовете на управителните съвети остават незасегнати от ситуацията и са далеч по-подготвени да посрещнат спадовете.

Нещо повече, оказва се, че изпълнителните директори и акционерите дори получават още по-голямо парче от пая на печалбите, отколкото може да се предположи. Това констатира нов доклад на британската организация с нестопанска цел Oxfam, насочена към изкореняване на бедността.

Тя анализира над 200 американски корпорации, за да оцени техния „отпечатък на неравенство“. Най-много пари в крайна сметка отиват в сметките на хората на върха, тъй като 90% (или 1,1 трилиона долара) от общата печалба от 1,25 трилиона долара на анализираните компании са за изплащане на богатите акционери, отбелязва Fortune.

Oxfam: Един процент от световното население е по-богат, отколкото 95% oт хората взети заедно

Изпълнителните директори също се справят доста добре. Заплатите им са нараснали след пандемията, като от 2018 г. до 2022 г. са се увеличили с 31%. „Заплатите на акционери и на изпълнителните директори достигат рекордни нива след кризата с COVID-19“, се казва в доклада.

„Правилата се фалшифицират, а компаниите помагат за това“, коментира пред Fortune Ирит Тамир, старши директор на отдела за частния сектор на Oxfam America, говорейки за данъчното облагане на компаниите, което е намаляло поради силното присъствие на корпоративния лобизъм.

За едно десетилетие: Най-богатият 1% в света е спечелил 42 трилиона долара

Директорите забогатяват, служителите страдат

Миналата година беше белязана от съкращения във финансовия, технологичния и медийния сектор, тъй като много изпълнителни директори заявиха, че трябва да намалят персонала в условията на икономическо напрежение.

Въпреки това обаче, приходите и печалбите на компаниите от класацията Fortune 500 нарастват значително между 2014 и 2022 г., като се увеличават още повече в годините след пандемията.

Марк Зъкърбърг от Meta обяви съкращения на над 10 000 служители в името на „годината на ефективността“, а компанията обяви нова опция за обратно изкупуване на акции на стойност 40 млрд. долара. По-малко от година по-късно тя обяви планове за обратно изкупуване на още 50 млрд. долара. През 2022 г. обратното изкупуване на акции достигна рекордните 681 млрд. долара, по данни на Oxfam.

$200 млрд. богатство: Кои трима технологични магнати са в престижния клуб

Консолидирането на властта по върховете е процес, продължил десетилетия.

Концепцията за първенството на акционерите започва да се утвърждава през 70-те години на миналия век и докато компаниите започват да дават приоритет на тази група, гаранциите за служителите избледняват, тъй като членството в профсъюзите намалява.

През 80-те години обратното изкупуване на акции, което някога е било забранено като форма на манипулиране, става законно. Именно тази промяна позволява на компаниите да завишават цените на акциите си.

В същото време корпоративните данъчни ставки спадат драстично благодарение на поредица данъчни намаления, първо в ерата на Рейгън и отново по времето на Тръмп, докато корпорациите придобиват все повече възможности за пряко влияние върху политиката.

Марк Кюбан: Кампанията на Харис е срещу Мъск, не срещу Тръмп

Това се увенчава с решението от 2010 г. Citizens United, с което Върховният съд дава картбланш на компаниите и богатите да харчат неограничени суми за избори.

„Всички тези фактори създадоха нещо като перфектна буря, при която компаниите станаха по-големи, корпоративната власт нарастна, а ползите, които са натрупали под формата на печалба, се насочват към по-малък брой хора“, обяснява Ирит Тамир от Oxfam America и добавя, че другите заинтересовани – служителите, „губят от това“.

Oxfam: Семействата Марс и Фереро вече са по-богати от двете най-големи страни производителки на какао

На какво се дължи нарастващото неравенство

И все пак, има някои признаци на промяна.

Профсъюзите стават все по-популярни след година на стачки и някои значими победи в полза на работниците - например на UAW, а наскоро и на профсъюза на Starbucks.

„Има някои обещаващи признаци, но ако не продължим по този път, по същество се намираме в нова Златна епоха“, допълва Тамир, повтаряйки реториката на Джо Байдън за повече проверки на корпорациите.

Съдебна победа за Tesla след едномесечна битка с профсъюзите в Швеция

Въпреки че заплатите остават в застой или едва ли са достатъчно високи, за да се конкурират с темповете на инфлацията, главните изпълнителни директори солидно увеличават своите.

През 2022 г. те са получили общо 4,1 млрд. долара, според анализа на Oxfam на 186-те компании, за които има твърди данни. Едва 5% от проучените компании публично заявяват, че подкрепят заплащането за по-добър живот.

Заплатите на изпълнителните директори са паднали с 20% миналата година

Разликата в заплащането на труда продължава да се задълбочава сред по-големите компании: В McDonald’s например разликата при главния изпълнителен директор и служителите е 1745:1. При друга типична американска марка – Coca-Cola, разликата в заплащането е 1 594:1.

Разделението е най-видимо в търговията на дребно.

Според Oxfam служителите във въпросния сектор често са цветнокожи и жени, въпреки че висшите ръководители на компаниите често са бели мъже.

Белият мъж на средна възраст отново е любимец на корпоративна Америка

Макар че много от тях декларират, се стремят към разнообразие в наемането на персонал, това не е така, когато се стигне до твърди данни.

„Те излагат позитивни цели, но когато действително трябва да направят нещо по въпроса, повечето не действат. Всички тези неща са технически законни и за съжаление са в ущърб на останалите.“, допълва Тамир.

„В крайна сметка това е лошо за бизнеса. Наличието на богатство в ръцете на все по-малко хора не е добро за икономиката.“, смята експертът от Oxfam.