В днешно време акционерите действат на принципа на Мария Антоанета „Като няма хляб, яжте пасти“, а накрая просто изяждат цялата торта.

Въпреки глобалните икономически затруднения, не е тайна, че членовете на управителните съвети остават незасегнати от ситуацията и са далеч по-подготвени да посрещнат спадовете.

Нещо повече, оказва се, че изпълнителните директори и акционерите дори получават още по-голямо парче от пая на печалбите, отколкото може да се предположи. Това констатира нов доклад на британската организация с нестопанска цел Oxfam, насочена към изкореняване на бедността.

Тя анализира над 200 американски корпорации, за да оцени техния „отпечатък на неравенство“. Най-много пари в крайна сметка отиват в сметките на хората на върха, тъй като 90% (или 1,1 трилиона долара) от общата печалба от 1,25 трилиона долара на анализираните компании са за изплащане на богатите акционери, отбелязва Fortune.

Изпълнителните директори също се справят доста добре. Заплатите им са нараснали след пандемията, като от 2018 г. до 2022 г. са се увеличили с 31%. „Заплатите на акционери и на изпълнителните директори достигат рекордни нива след кризата с COVID-19“, се казва в доклада.

„Правилата се фалшифицират, а компаниите помагат за това“, коментира пред Fortune Ирит Тамир, старши директор на отдела за частния сектор на Oxfam America, говорейки за данъчното облагане на компаниите, което е намаляло поради силното присъствие на корпоративния лобизъм.

Директорите забогатяват, служителите страдат

Миналата година беше белязана от съкращения във финансовия, технологичния и медийния сектор, тъй като много изпълнителни директори заявиха, че трябва да намалят персонала в условията на икономическо напрежение.

Въпреки това обаче, приходите и печалбите на компаниите от класацията Fortune 500 нарастват значително между 2014 и 2022 г., като се увеличават още повече в годините след пандемията.

Марк Зъкърбърг от Meta обяви съкращения на над 10 000 служители в името на „годината на ефективността“, а компанията обяви нова опция за обратно изкупуване на акции на стойност 40 млрд. долара. По-малко от година по-късно тя обяви планове за обратно изкупуване на още 50 млрд. долара. През 2022 г. обратното изкупуване на акции достигна рекордните 681 млрд. долара, по данни на Oxfam.

Консолидирането на властта по върховете е процес, продължил десетилетия.

Концепцията за първенството на акционерите започва да се утвърждава през 70-те години на миналия век и докато компаниите започват да дават приоритет на тази група, гаранциите за служителите избледняват, тъй като членството в профсъюзите намалява.

През 80-те години обратното изкупуване на акции, което някога е било забранено като форма на манипулиране, става законно. Именно тази промяна позволява на компаниите да завишават цените на акциите си.

В същото време корпоративните данъчни ставки спадат драстично благодарение на поредица данъчни намаления, първо в ерата на Рейгън и отново по времето на Тръмп, докато корпорациите придобиват все повече възможности за пряко влияние върху политиката.

Това се увенчава с решението от 2010 г. Citizens United, с което Върховният съд дава картбланш на компаниите и богатите да харчат неограничени суми за избори.

„Всички тези фактори създадоха нещо като перфектна буря, при която компаниите станаха по-големи, корпоративната власт нарастна, а ползите, които са натрупали под формата на печалба, се насочват към по-малък брой хора“, обяснява Ирит Тамир от Oxfam America и добавя, че другите заинтересовани – служителите, „губят от това“.

На какво се дължи нарастващото неравенство

И все пак, има някои признаци на промяна.

Профсъюзите стават все по-популярни след година на стачки и някои значими победи в полза на работниците - например на UAW, а наскоро и на профсъюза на Starbucks.

„Има някои обещаващи признаци, но ако не продължим по този път, по същество се намираме в нова Златна епоха“, допълва Тамир, повтаряйки реториката на Джо Байдън за повече проверки на корпорациите.

Въпреки че заплатите остават в застой или едва ли са достатъчно високи, за да се конкурират с темповете на инфлацията, главните изпълнителни директори солидно увеличават своите.

През 2022 г. те са получили общо 4,1 млрд. долара, според анализа на Oxfam на 186-те компании, за които има твърди данни. Едва 5% от проучените компании публично заявяват, че подкрепят заплащането за по-добър живот.

Разликата в заплащането на труда продължава да се задълбочава сред по-големите компании: В McDonald’s например разликата при главния изпълнителен директор и служителите е 1745:1. При друга типична американска марка – Coca-Cola, разликата в заплащането е 1 594:1.

Разделението е най-видимо в търговията на дребно.

Според Oxfam служителите във въпросния сектор често са цветнокожи и жени, въпреки че висшите ръководители на компаниите често са бели мъже.

Макар че много от тях декларират, се стремят към разнообразие в наемането на персонал, това не е така, когато се стигне до твърди данни.

„Те излагат позитивни цели, но когато действително трябва да направят нещо по въпроса, повечето не действат. Всички тези неща са технически законни и за съжаление са в ущърб на останалите.“, допълва Тамир.

„В крайна сметка това е лошо за бизнеса. Наличието на богатство в ръцете на все по-малко хора не е добро за икономиката.“, смята експертът от Oxfam.