Изчезващата „премия на Бъфет“: Загуби ли Berkshire Hathaway ореола на Оракула от Омаха?

В продължение на десетилетия инвеститори от цял свят бяха готови да платят допълнително за акциите на Berkshire Hathaway заради репутацията и успехите на Уорън Бъфет – явление, познато като „премията на Бъфет“.

Няма точна формула за изчисляване на тази премия – обикновено се сравнява пазарната с вътрешната стойност на компанията или се използва съотношението цена/балансова стойност.

Така или иначе, тя е силна част от митологията на Уолстрийт. Но започва да изглежда все по-крехка.

Откакто легендарният инвеститор обяви през май, че ще се оттегли от поста главен изпълнителен директор в края на годината, акциите от клас A и B на Berkshire са спаднали с над 10%, търгувайки се в зоната на корекция към понеделник следобед. За сравнение, индексът S&P 500 се е покачил с над 6% за същия период, според данни на Dow Jones Market Data.

Инвеститорите вече не са склонни да плащат значителна надценка за акциите на Berkshire. Към понеделник клас B се търгуваха при съотношение 1,5 спрямо балансовата стойност, в сравнение с връх от около 1,7 на 2 май - последния ден на търговия преди годишното събрание на акционерите, на което Бъфет обяви, че ще предаде ръководството на отдавна определения наследник Грег Ейбъл.

„Съвсем естествено е премията да се свие, докато пазарът не придобие яснота за това как ще изглежда Berkshire Hathaway в новата епоха с Грег Ейбъл начело“, казва пред MarketWatch Джим Торн, главен пазарен стратег в Wellington-Altus Private Wealth.

Уорън Бъфет признава, че се е оттеглил, след като най-после е усетил възрастта си

Mнозина се питат дали тази премия изобщо някога е била нещо повече от психологическа надбавка, давана на един от най-доверените инвеститори в света.

„Бъфет имаше лукса повечето акционери да си затварят очите за числата и да не се фокусират върху финансовите резултати на Berkshire през последните 10–15 години“, казва Грегъри Уорън, старши анализатор в Morningstar, цитиран от MarketWatch. „Не знам дали изобщо има премия, но инвеститорите му даваха голяма свобода, дори когато резултатите не бяха впечатляващи.“

Защо никога няма да има втори Уорън Бъфет

Бъфет има дълъг и забележителен опит в успешното инвестиране, особено в моменти на несигурност. Неговият консервативен подход, базиран на стойност, помогна на клас B акциите да постигнат двуцифрена годишна възвращаемост в шест от последните десет години и да изпреварят S&P 500 за същия период, според данни на FactSet.

Диверсифицираното портфолио на Berkshire и стабилният баланс я правят по-малко уязвима на икономически цикли и високи лихви.

Уроците на Уорън Бъфет: Как да мислим като велик инвеститор

Ако се върнем назад, акциите на Berkshire бяха възприемани за стабилен и защитен избор в първите месеци на 2025 г., когато пазарите се притесняваха, че агресивната и непредсказуема търговска политика на президента Доналд Тръмп може да доведе до нова вълна на инфлация и рецесия.

Клас B акциите на Berkshire надминаха S&P 500 през първите четири месеца на 2025 г., като поскъпнаха с 17,6%. След съобщението, че Ейбъл ще поеме поста главен изпълнителен директор началото на 2026 г., акциите поевтиняха и загубиха по-голямата част от тези печалби.

Според Джим Торн от Wellington-Altus, спадът не се дължи само на оттеглянето на Бъфет. Пазарната психология също се е променила - от отбранителна към по-уверена и дори офанзивна.

„Пазарът започва да приема политиките на Тръмп като по-малко инфлационни, отколкото се смяташе. В такава среда инвеститорите не търсят стабилността на Berkshire Hathaway“, казва той.

33 цитата от Чарли Мънгър, които обясняват защо Уорън Бъфет му вярва

Слабото представяне на Berkshire поднови и дебата дали инвестиционният подход на Бъфет - фокусиран върху стойност, фундамент и вътрешна оценка - не губи своята релевантност в съвременния пазар, който благоприятства акциите с растеж и възнагражденията, които те донесоха след финансовата криза от 2008-2009 г.

„Berkshire е имала периоди на по-слабо представяне спрямо S&P 500 въпреки феноменалната си дългосрочна възвращаемост. Със сигурност ще има още такива“, казва пред MarketWatch Ръс Моулд, инвестиционен директор в AJ Bell, визирайки десетилетията, в които компанията е управлявана от Бъфет и Чарли Мънгър, дългогодишния заместник-председател на Berkshire, който почина през 2023 г.

„Нито един стил на инвестиране не може да работи всяка година. Но Бъфет и Мънгър доказаха, че дисциплината и търпението дават резултати - дори ако някои твърдят, че в края на кариерата си са се ориентирали към купуване на франчайзи и качество, отколкото на дълбока стойност“, добавя Моулд.

Уорън Бъфет за Чарли Мънгър: Той изучаваше грешките, а не успехите

Сега остава въпросът какво ще представлява Berkshire под ръководството на Грег Ейбъл, настоящ шеф на нефинансовите операции на компанията. Той вече заяви, че няма да променя инвестиционната философия и ще продължи да купува добре управлявани, доходоносни компании с дългосрочен потенциал - на разумни цени.

Но някои акционери се надяват, че Ейбъл ще се заеме с въпроси, които Бъфет избягваше - като прекалено големия паричен резерв и отказа на компанията да изплаща дивиденти. Остава неясно дали инвеститорите ще проявят същото търпение към него, както към Бъфет.

„Обикновен симпатяга“: Запознайте се със следващия Уорън Бъфет. Името му е Грег Ейбъл

Berkshire е удвоила паричните си резерви през последните две години – към 31 март 2025 г. те възлизат на около 350 милиарда долара в брой и краткосрочни облигации, в сравнение с 160 милиарда в края на 2023 г. Компанията също така е нетен продавач на акции в десет поредни тримесечия.

В годишното си писмо до акционерите през май Бъфет увери: „Голямата част от парите ви остават в акции“. Berkshire винаги ще предпочита собственост върху „добри компании, било то изцяло или частично“, пред кеш, каза още той.

„Предимството на Бъфет и Мънгър беше, че инвеститорите им позволяваха да трупат огромен паричен резерв, дори когато това намаляваше възвращаемостта“, казва Грегъри Уорън от Morningstar. „Но към Ейбъл ще се подхожда по съвсем различен начин – като към обикновен главен изпълнителен директор.“

Според него Ейбъл трябва да започне с решителни действия. „Първото, което трябва да каже, е, че компанията има твърде много капитал и е време той да се върне на акционерите. Досега не е могъл да го направи, защото не е бил начело.“

След 60 години доминация, Бъфет отстъпва трона: Грег Ейбъл оглавява Berkshire

Друг важен въпрос е дали Berkshire ще започне да изплаща дивиденти под управлението на Ейбъл. Дълги години Бъфет твърдеше, че чрез реинвестиране на печалбата компанията носи по-висока възвращаемост от изплащането на дивиденти. Вместо това предпочиташе обратно изкупуване на акции, когато те се търгуваха под вътрешната си стойност.

Според Уорън новият лидер на Berkshire може да отвори вратата за „малък или специален дивидент“, тъй като „за Грег Ейбъл ще е важно в дългосрочен план да намали баланса на компанията“.

„Бъфет избягваше дивидентите и реинвестираше капитала с висока възвращаемост – нещо, което работеше в началото на кариерата му, но е все по-трудно през последните 10 години“, коментира анализаторът. „Затова вярвам, че дивидентите идват. И това може да подпомогне укрепването на базата от акционери - и да ги задържи.“