Поредица от обиски в Италия разкриха контраста между бляскавия свят на модните подиуми в Милано и някои от реалностите в производството на луксозни стоки.

Разследване на местната прокуратура за условията на труд в местни фабрики установи, че в цеховете за производство на чанти и други кожени изделия за Dior и Armani е извършвана експлоатация на труда на чуждестранни работници, за да се произведат луксозните аксесоари, пише WSJ.

Според документите, разгледани в рамките на проверката, Dior е плащал на доставчик по 53 евро за сглобяването на чанта, която в магазините се продава на цена 2600 евро.

Чантите на Armani са продавани на доставчик за 93 евро, след това са препродавани за 250 евро и в крайна сметка са достигали магазините на цена от около 1 800 евро, установи проучването.

В себестойността не са включени кожата и другите суровини. Компаниите покриват отделно разходите за дизайн, дистрибуция и маркетинг.

Някои от претърсените фабрики, всички от които са в Италия, са изработвали продукти и за други модни марки, заявиха прокурорите.

"Защо производството на продукта е толкова евтино?", пита Фабио Роя, магистрат от Милано, който наблюдава разследването и допълни, че "марките трябва да си зададат този въпрос."

В доказателствата по разследването луксозните компании са критикувани, че не са упражнявали адекватен надзор върху веригите си за доставки, във връзка с което са повдигнати обвинения. На някои от независимите доставчици може да бъдат повдигнати други обвинения за експлоатация на работници и наемане без надлежна документация.

Dior, собственост на гиганта в областта на луксозните стоки LVMH, отказа да коментира случая.

Наскоро марката представи меморандум, в който се очертават мерки за разрешаване на проблемите във веригата ѝ за доставки, сочат съдебните документи.

Armani заяви, че е въвела "мерки за контрол и превенция, за да сведе до минимум злоупотребите във веригата за доставки", и че "си сътрудничи с властите при максимална прозрачност".

Италианското разследване подчертава един съвременен проблем в луксозната индустрия. Докато други сектори преместиха производството си в Китай и страни с ниски заплати, много луксозни марки запазиха производството си по-близо до дома, вярвайки, че е от решаващо значение за тяхната привлекателност.

Но въпреки етикета "Произведено в Италия", прокурорите твърдят, че някои луксозни стоки са произведени от чуждестранни работници, много от които са китайци, при условия, които не отговарят на законовите стандарти.

Разследването идва в момент, когато много амбициозни купувачи, които през последните години предизвикаха бум на луксозните стоки, намаляват разходите си за продукти от висок клас, възпирани от по-трудната икономическа среда и повишаващите се цени.

Луксозните стоки запазват високите си цени най-вече поради очакването, че са произведени от квалифицирани служители в занаятчийски работилници.

Въпреки че марките държат на собствения си дизайн и разработване на продукти, те обаче често възлагат производството на външни доставчици. Голяма част от този процес се случва в Италия, която е дом на хиляди малки производители и произвежда около 50-55% от луксозните дрехи и кожени изделия в света, според консултантската компания Bain.

През последните години много луксозни марки се стремят да контролират по-добре веригата си за доставки, за да намалят риска за репутацията си, да контролират качеството и да спазват новите европейски разпоредби, целящи да ограничат въздействието на модната индустрия върху околната среда. Едно от предизвикателствата е, че доставчиците често възлагат работа на трети страни, които сами сключват договори с подизпълнители.

В резултат на италианското разследване през юни съдиите поставиха Manufactures Dior SRL – подразделение на Dior, под т.нар. съдебна администрация, след като постановиха, че веригата за доставки включва китайски фирми в Италия, които са се отнасяли зле с работници мигранти. Същата мярка беше предприета срещу Armani през април и Alviero Martini, известна със своите чанти с щампи на карти, през януари.

Съдебната администрация е правна разпоредба, която първоначално е предназначена за наблюдение на дружества, проникнали в организирани престъпни групи. В рамките на този процес се назначават специални комисари, които наблюдават дейността и предоставят на съда актуална информация за напредъка на дадено дружество в разрешаването на проблемите.

Alviero Martini заяви, че е "изненадана и разтревожена" от констатациите на проверката и че двама от повече от 40 доставчици са възложили незаконно части от производството на трети страни без нейно знание.

Дружеството заяви, че производствената му верига е обширна и разпокъсана, както е характерно за сектора, което я прави трудна за пряк контрол.

Решението на съда, свързано с Dior, се фокусира върху четири дружества от района на Милано във веригата за доставки на Dior, две от които са доставяли директно на марката. В цеховете за производство са работили десетки работници, включително поне двама нелегални имигранти и седем, наети нелегално, твърдят прокурорите.

При проверките на италианската полиция през март и април е установено, че работниците са подложени на "хигиенни и здравни условия, които са под минимума, изискван от етичния подход", пишат съдиите в решение от 34 страници.

Освен това, те са работили с машини без предпазни устройства, за да се увеличи производителността, което е застрашило безопасността на труда, твърдят прокурорите. Работниците също така живеели, хранели се и спели в цеха.

Данните за потреблението на електроенергия сочат, че служителите обикновено са работили от зори до след 21 ч., включително през почивните и празничните дни.

Когато следователите пристигнали в един от обектите, трима работници извън счетоводството се опитали да избягат, като се покатерили по оградата. Те бързо били задържани. В този и в други цехове следователите проверяват документи, показващи цената, която марките плащат на доставчиците за всеки произведен продукт.

В съдебното решение срещу Armani се посочва как едно от дъщерните дружества на компанията, GA Operations, е наело двама подизпълнители, които на свой ред са наели редица подизпълнители, собственост на китайци, в Италия.

Разследващите са интервюирали работници, които са заявили, че са получавали само 2-3 евро на час, за да работят дълги дни. Това заплащане е много по-ниско от нивото, предвидено в колективния трудов договор, обхващащ сектора, се казва в съдебното решение.

Фабио Бечери, маркетинг мениджър, който 20 години е работил за Gucci и нейния собственик Kering, заяви, че потребителите са все по-информирани и че използването на предполагаемо неетични трудови практики за артикули от висок клас може да ги откаже от покупката.

"Очакванията на клиентите са наистина високи, особено когато увеличавате цената толкова агресивно", казва Бечери.

Сега магистратът Фабио Роя работи по предложение за програма за модните компании, която да засили проверките на доставчиците. "Те трябва да са отговорни за цялата верига. Това е единственият начин да спрем тази система, която води до експлоатация на работниците.", допълва той.