Според доклад на Министерството на труда в САЩ, инфлацията през юли се е повишила според очакванията им, поради по-високите разходи, свързани с жилищата.

Това вероятно ще запази възможността за намаляване на лихвените проценти през септември.

Индексът на потребителските цени – широкообхватен измерител на цените на стоките и услугите, се повишава с 0,2% през месеца, като 12-месечната инфлация достига 2,9%.

Икономистите очакваха съответните стойности от 0,2% и 3%, подчертава CNBC.

Изключвайки храните и енергията, основният индекс на потребителските цени се повишава с 0,2% на месечна база и с 3,2% на годишна база, което отговаря на очакванията.

Годишният процент е най-ниският от март 2021 г., а основният - най-ниският от април 2021 г., според доклада на Бюрото за трудова статистика. Общата инфлация през юни беше 3%.

Увеличението на разходите за жилища с 0,4% е причина за 90% от ръста на инфлацията. Цените на хранителните продукти се повишават с 0,2%, докато тези на енергията остават без промяна.

Фючърсите на фондовите пазари останаха леко отрицателни след доклада, докато доходността на държавните ценни книжа беше предимно по-висока.

Въпреки че през месеца инфлацията при хранителните стоки е слаба, в няколко категории се наблюдава значително увеличение, най-вече при яйцата - с 5,5%. Зърнените и хлебните изделия поевтиняват с 0,5%, а млечните и свързаните с тях продукти - с 0,2%, допълва CNBC.

Все по-близо до целта от 2%

Показателите за инфлацията постепенно се връщат към целевото равнище от 2% на Централната банка.

Докладът на Министерството на труда от вторник показа, че цените на производител, които са косвен показател за инфлацията на едро, са се повишили само с 0,1% през юли и са нараснали с 2,2% на годишна база.

Представителите на Фед изразиха готовност за облекчаване на мерките, макар че внимаваха да не се ангажират с конкретен график, нито да спекулират за темповете, с които може да се извърши съкращаването.

Ценообразуването на фючърсния пазар понастоящем сочи приблизително равен шанс за намаление с четвърт или половин процентен пункт на заседанието на 17-18 септември и поне един пълен пункт до края на 2024 г.

С намаляването на инфлацията просмукващите се опасения за забавяне на пазара на труда сякаш повишиха вероятността Фед да започне да намалява за първи път от първите дни на пандемията.

„Инфлацията намалява, но лепкавите области продължават да са тук“, смята Лиз Ан Сондърс, главен инвестиционен стратег в Charles Schwab, описвайки доклада за индекса на потребителските цени. „Трябва да следим отблизо както данните за инфлацията, така и тези за заетостта“, допълва тя.

След обяването на резултатите, индексът S&P 500 се повиши, тъй като годишната инфлация надхвърли 3%, което насърчи инвеститорите, изкупуващи акции след отстъплението в началото на август. Широкият пазарен индекс нарасна с 0,2%, докато Nasdaq Composite напредна с 0,3 %. Индустриалният индекс Dow Jones се търгуваше на същото равнище.

Очаква се „палец нагоре“ от Джером Пауъл

Според Кристофър Рупки, главен икономист на FWDBONDS, индексът на потребителските цени е добра новина за тези, които се надяват на намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв.

„Нетно, инфлационната епидемия приключи и цялостната картина на основния натиск върху потребителските цени е доста благоприятна и дори напомня за пролетта и лятото на 2019 г., преди да настъпи пандемията“, коментира той.

Според икономиста, „избухването“ на инфлацията, наблюдавано в началото на годината, е приключило. Макар че според него инфлацията като цяло „не е мъртва“, той посочи дефлацията при цените на суровините, която може да балансира умереното нарастване на цените, наблюдавано в някои области на услугите.

„Всеки служител на Фед, който чака малко повече данни, за да вземе решение дали да намали лихвените проценти, ги получи тази сутрин. Рисковете за служителите на Фед в този момент са по-скоро в посока надолу за икономиката и пазарите на труда, отколкото нагоре за инфлацията.“

Рупки заяви, че очаква председателят на Фед Джером Пауъл да даде „палец нагоре“ за намаляване на лихвите по време на симпозиума в Джаксън Хоул другата седмица.

UBS: Не е задължително да има рецесия, но определено е възможно забавяне

По-рано главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти заяви, че пазарната волатилност може да се засили през втората половина на годината, но не вярва, че САЩ ще изпаднат в рецесия.

Миналата седмица световните акции отбелязаха резки разпродажби, тъй като инвеститорите възприеха слабите икономически данни от САЩ, които породиха опасения за икономически спад в най-голямата икономика в света.

Повдигнаха се и въпроси дали Федералният резерв трябва да бъде по-малко ястреб в позицията си по паричната политика. В края на юли централната банка запази лихвените проценти на 23-годишния връх.

Запитан за перспективите пред американската икономика, Ермоти отговори: „Не е задължително да има рецесия, но определено е възможно забавяне“.

„Макроикономическите показатели не са достатъчно ясни, за да се говори за рецесия, вероятно е и преждевременно. Това, което знаем, е, че Фед има достатъчно капацитет да се намеси, въпреки че ще отнеме време, каквото и да направят, то да се пренесе в икономиката“, заяви главният изпълнителен директор пред CNBC, след като банката отчете резултатите си за второто тримесечие.

UBS очаква, че Федералният резерв ще намали лихвените проценти с поне 50 базисни пункта тази година. Трейдърите са раздвоени между 50 и 25 базисни пункта понижение на следващото заседание през септември, според данни на LSEG.

Ермоти заяви, че през втората половина на годината вероятно ще има по-голяма волатилност на пазарите, отчасти заради изборите в САЩ през ноември.

„Това е един от факторите, но също така, ако погледна геополитическата картина, макроикономическата картина, това, което видяхме през последните няколко седмици по отношение на волатилността, което, според мен, е ясен знак за крехкостта на някои елементи на системата, ... определено трябва да се очаква по-висока степен на волатилност“, каза той.

Друга несигурност занапред е свързана с паричната политика и с това дали централните банки ще трябва да намаляват лихвените проценти по-агресивно, за да се борят със забавянето на икономиката. В Швейцария, където е седалището на UBS, централната банка намали лихвите два пъти тази година. Европейската централна банка и Английската централна банка са обявили по едно намаление досега.