Ботове за търсене на работа: Играчите, които всяват пълен хаос в пазара на труда
Каквато и да е ползата от тях, ботовете не решават по-големия проблем, който пречи на много кандидати да си намерят работа
Намирането на нова работа е задача, не по-малко сложна от рутинните действия на служителите в офисите с постоянна позиция и сигурна месечна заплата.
Това начинание започва с регистрация на пазара на труда и включва внимателно проучване на обяви, работодатели, както и перфектно подготвена професионална биография, отговаряща на описанието на всяка длъжност.
Не на последно място по важност, е съдържанието на мотивационното писмо, което трябва да изпратите с кандидатурата си.
А накрая – дори да сте изпълнили всички тези посочени условия, отново може да се озовете в задънена улица.
Търсещите работа често се оплакват от многобройни имейли с откази – или още по-лошо, пълно мълчание. Малцина са избраните да стигнат до финалния етап на този сложен процес – покана за интервю, пише в материал по темата BusinessInsider.
Освен, че е динамичен и сложен, сегашният пазар на труда е наводнен с хиляди кандидатури. Работодателите са толкова затрупани от потока автобиографии, че едва успяват да хвърлят поглед на повечето от тях, камо ли да ги прочетат.
Целият процес се е превърнал в игра на шанс: Търсещите работа изпращат мотивационните си писма до стотици компании, като се опитват да изпъкнат сред цунамито от кандидати.
Ситуацията е толкова мрачна, че LinkedIn дори спря да съобщава броя на кандидатствалите за свободни позиции в платформата.
Сега картината е на път да се промени, защото на пазара на труда влиза играч от съвсем различен вид: бот за масово кандидатстване за свободни работни места.
Ботовете – с имена като LazyApply и Massive, превърнаха търсенето на работа в технологична надпревара. Плащате такса, подавате автобиографията си на бота, казвате му какво търсите и той изпраща стотици кандидатури от ваше име, често в реално време.
Това е обещанието на изкуствения интелект, приложено на пазара на труда: интелигентна, персонализирана машина за човешки ресурси, предназначена да ви осигури работа чрез комбинация от технически умения и твърда сила.
Големият въпрос е: Работят ли ботовете?
Един от икономическите редактори на BusinessInsider търси отговора на практика, експериментирайки със собствената си кандидатура.
Първият бот, който изпробва, се нарича Sonara.
С регистрация за 79,99 долара на месец се абонира за най-скъпия план, който позволява да кандидатствате за 420 свободни работни места.
Необходимо е да приложете файл с автобиографията си и попълните данните в профила си, след което Sonara започва да показва възможности за работа.
Когато ги одобрите, ботът изпраща кандидатурата вместо вас. Започвате ежедневно да получавате порой от нови възможности.
Опитът на редактора обаче показва, че обявите, които е одобрил, продължават да стоят на опашката, неизпратени.
След една седмица на уебсайта на Sonara се появява съобщение, че услугата е закрита. Всичко приключва с една провалена инвестиция от 79,99 долара и без работа.
Експериментът продължава с WonsultingAI, много по-изгоден бот, само 19,99 долара на месец.
Има страхотна функция, която позволява да използвате различно резюме за всяка обява, така че да подчертаете различни умения и постижения за различните позиции. Но подобно на Sonara, не показва много свободни позиции и е доста бъгав. Около една от всеки три кандидатури не се изпраща.
Друг популярен бот – Massive, изглежда по-обнадеждаващ. Показва повече обяви от Sonara и Wonsulting, но има ограничен, предварително зададен списък с корпоративни професии.
Срещу 39 долара на месец изпраща до 50 кандидатури седмично - доста скромни възможности за един бот в ерата на изкуствения интелект.
Ето защо, редакторът решава да провери LazyApply.
Той не предлага опция за месечен абонамент, затова трябва да закупите постоянен на стойност 129 долара.
Но срещу тази сума получавате възможност да подавате до 750 заявления на ден. (Има и по-скъп план с неограничен брой заявления).
За разлика от другите ботове, LazyApply може да изпраща кандидатури чрез външни обяви за работа. Може да свържете профила си в него с тези в Indeed, ZipRecruiter и LinkedIn, например.
Всички действия са в реално време. Потребителят може да наблюдава на десктопа си как ботът щраква върху различни полета, изписва отговори на кратки въпроси и дори пише умения и характеристики в автобиографията му, които… не винаги отговарят на истината.
Редакторът например описва как според бота, говори испански на разговорно ниво и е от афроамерикански произход – две твърдения, които не са верни.
След няколко кандидатури разбира, че LazyApply не използва актуализираната автобиография, която е приложил. Вместо това, прикачва старо мотивационно писмо, което е открил заровено в дълбините на профила на редактора в LinkedIn и няма нищо общо с актуалните му желания за работна позиция. Оказва се, че LazyApply със сигурност оправдава името си.
Кандидатстването за работа никога не е било лесно или приятно. Никой не го харесваше в старите времена, когато хората си намираха работа, като преглеждаха обявите в местния вестник, принтираха автобиографиите си, изпращаха заявленията си по пощата и чакаха седмици или месеци, за да получат отговор.
Търсенето на работа винаги е било работа.
Интернет обеща да промени всичко. Преди три десетилетия, когато стартираха Monster и CareerBuilder, те се опитваха да свържат огромни масиви от търсещи работа и работодатели в голям форум - да създадат това, което в икономиката се нарича по-плътен пазар.
С по-ефективното намиране на партньори между компаниите и потенциалните служители, се смяташе, че може би ще успеем дори да намалим трайно безработицата и да повишим производителността.
Но процесът на подбор така и не успя да стане по-ефективен. Работодателите получиха достъп до по-голям набор от кандидати, но нямаха инструментите да сортират внезапния наплив от възможности.
Затруднени от обема, те се справяха, като отделяха по-малко време за разглеждане на подробностите за всеки кандидат. Кандидатите се адаптираха, като изпращаха повече кандидатури, което допълнително претовари отделите по човешки ресурси.
Новата технология доведе до ироничен обрат: направи кандидатстването за работа по-лесно от всякога, а реалното намиране на работа – по-трудно от всякога.
Първата вълна на изкуствения интелект трябваше да поправи това, което интернет счупи.
Бюрата по труда започнаха да играят по-активна роля на пазара, като използваха големи данни, за да препоръчват най-добрите работни места на търсещите работа и най-добрите кадри на работодателите.
Очакваше се новият подход да реши това, което един икономист нарече "проблемът с иглата в купа сено" на пазара на труда. Омагьосаният кръг обаче продължи, принуждавайки всички да кандидатстват за все повече работни места, докато шансовете за успех намаляват.
И така настъпи ерата на ботовете.
Дотук опитът сочи, че появата им само задълбочава проблема.
Като начало, работодателите ги мразят.
Отделите за човешки ресурси няма как да знаят кои кандидатури са подадени от човек и кои от машина. Освен, ако ботът не се обърка, както прави LazyApply.
Фактологични грешки, безсмислени отговори на въпроси, фалшиви обещания за владеене на испански език - ако оставите бот да ви търси работа, може да изглеждате много, много зле пред отдела за човешки ресурси.
"Това определено е огромен риск", казва Тони Ригинс, който има дългогодишен опит като специалист по набиране на персонал за водещи технологични компании.
"Това може напълно да навреди на кандидатурата ви, дори и на репутацията ви, ако сте кандидат с приложение, в което се допускат грешки."
Някои от услугите с ботове са наясно с ограниченията на технологията. Тяхното решение е същото, което платформи като Facebook и YouTube отдавна са принудени да приложат, за да избегнат алгоритмичен хаос: повторно въвеждане на ниво на човешки надзор в процеса.
Massive разчита на човешки "експерти по работата", които да проверяват всяко заявление, попълнено от нейния бот. Други услуги, включително Teal и Simplify, използват разширения за Chrome, които задължават да преглеждате работата на бота.
Ladders, трудова борса, специализирана в областта на високоплатените позиции, прави крачка напред по отношение на човешкия надзор.
В началото на пандемията, когато наемането на служители спря, компанията обмисля нови начини да помогне на търсещите работа.
"Основното оплакване беше: "Отне ми твърде много време да кандидатствам за всички тези работни места", спомня си Марк Сенедела, основател и изпълнителен председател на Ladders. "Това е уморителна, съкрушителна работа."
Затова през 2020 г. компанията стартира нова функция: екип от хора, които попълват кандидатурите ви вместо вас. На цена от 49,97 долара на месец тя става изключително популярна: Днес по-голямата част от кандидатурите в Ladders се попълват от човешки пълномощници вместо от търсещите работа.
Решението на Ladders да се въздържа от пълно автоматизиране на услугата е умишлено.
Сенедела казва, че екипът му е разгледал различни ботове за работа. "Това, което ни интересува, е качеството, точността и скоростта", категоричен е той. "Досега не сме открили такива, които да отговарят на тези изисквания."
Как обаче завършва експериментът на редактора?
За негова изненада, от 126-те обяви, за които кандидатства с ботове, получава отговор от седем работодатели. Това е 6% успеваемост – висока, като се има предвид, че половината от позициите са в области като PR или маркетинг, в които няма никакъв опит.
Дали обаче от отделите за човешки ресурси са усетили, че има нещо съмнително в тези кандидатури?
"Не бих предположил", отговаря един от специалистите по набиране на персонал.
Друг мениджър пише: "Основното нещо, което беше необичайно във Вашата кандидатура, е, че тя включваше мотивационно писмо за стара работа и остаряла автобиография". И все пак дори това ниво на провал не го е спряло да отговори. "Освен това - казва той - не ми се стори като бот или нещо странно".
Трети работодател – журналист, също се е заблудил. "Ужас", пише той, след като разбира, че кандидатурата е произведена от бот. "Не съм се сблъсквал с това и не разбрах.", признава той и допълва: "Бях в самолета, много уморен…"
Нека признаем: Отделите за човешки ресурси подхождат към процеса на търсене на работа по чисто прагматичен начин. И ако използването на ботове увеличава шансовете ви за успех, си струва да опитате. Колкото повече стрелички хвърляте по мишената, толкова по-голям шанс имате да уцелите целта.
Но каквато и да е ползата от тях за изморените търсещи работа, трябва да се отбележи, че ботовете не решават по-големия проблем, който пречи на много кандидати да си намерят работа.
В крайна сметка не броят на изпратените кандидатури е определящ, а контактите, които имате.
Добрата автобиография задължителна, но ако някой от отдел "Маркетинг" каже, че ще бъдете чудесно попълнение в екипа, това означава много повече.
Емили Ламия е опитен коуч за кариерно развитие, която редовно прави анкети сред клиентите си. Установява, че в 80% от случаите те са получили настоящата си работа - а и повечето от предишните си, чрез някакъв вид контакт.
Ето защо никога не би препоръчала на клиентите си ботове за търсене на работа. Вместо да кандидатстват за стотици позиции, те трябва да се съсредоточат върху създаването на мрежи за тези, които наистина искат, смята експертът.
И за да бъде оценката обективна, трябва да признаем, че ботовете за търсене на работа имат своята полезна роля за справяне с досадни задачи.
С времето те ще стават все по-усъвършенствани.
Но да разчитате единствено на бот е все едно да възложите задача на стажант. Те са трудолюбиви и полезни. Но също така са неопитни и недобре платени - така че би било разумно да проверявате работата им.